Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (150)

Нова двойка влиятелни хора

Няма нищо по-хубаво от питка, напълнена с мед и потопена в мляко, за да ти даде енергията, необходима за започване на деня. Ако се добави претопленото месо от снощния банкет и чаша вино… Закуската на човека, тръгнал на път през римската епоха, е пълна с калории. Това е, защото по пътя трудно ще може да хапне добре преди вечерта. Освен това, ако нещо не върви, както трябва, ако колата се счупи, няма да може да се яде до следващия ден. Разумно е следователно да се нахрани хубаво, а и да си вземе нещо в резерва (малко сирене, хляб…).

Нашата сестерция сега е в джоба на важен функционер, назначен отскоро, който трябва да замине със съпругата си, за да присъства на тържественото откриване на голям акведукт, пуснат отново след спешен ремонт. За този мъж на обществена длъжност всяко значително събитие е възможност да се покаже. Пътуването ще бъде дълго, но не и неудобно — хубава карета чака двойката.

Двамата вървят под колонадите на Вазио Воконциорум. За разлика от това, което видяхме досега, тези колонади са построени върху наклон, изкачват се. Това е необичайно. Имат дори и стъпала. Но тук не е могло да се направи другояче — градът се е развил в планинска зона. Всъщност намираме се на изток от Родан, върху първите предалпийски възвишения.

В съвременната епоха тази област на империята ще бъде част от Прованс и ще привлича милиони туристи с мекия си климат и с богатите на римски останки градове като Арл, Ним, Оранж, както и с невероятния акведукт Пон дю Гар.

Вазио Воконциорум също си струва да се включи в обиколката.

Той не е бил малък град, напротив, покривал е 70 хектара и е наброявал 10 000 жители, с къщи, достигащи до 2700 квадратни метра! Белег за голямо богатство. И именно собственикът на една от тези гигантски domus, разположена на над 2000 квадратни метра, Квинт Домиций (не знаем цялото му име, защото каменната плоча, намерена в къщата му с надпис „На Аполон с лавровите венци“, е счупена), притежава сега нашата сестерция.

Под портиците кънтят смеховете на минувачите, смесени с трополенето на обутите им в сандали крака. Двойката преминава покрай много картини от ежедневния живот — близо до няколко празни кошници две деца играят на ашици на земята, докато малко петнисто кученце ги гледа и маха с опашка. Наблизо минава мъж, който носи ведра с вода, жена се отдалечава от продавач на плодове с торба, пълна с покупки. Много жители на Вазио са запазили чертите на келтите воконти, живели по тези области. Това са груби лица, закалени не от безделието в града, а от живота на полето. Двойката е поздравявана и явно уважавана от всички. И точно след магазина за плодове Квинт Домиций и съпругата му достигат най-сетне до мястото, където ги чака каретата.