Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (145)

Как се събаря планина

Марк се приближава до входа на мината. Опитва се да види вътрешността, но погледът му не успява да проникне отвъд първите метри. Мракът и прахта сякаш закрилят това място на отчаянието.

Но ние можем да отидем по-нататък, защото археолозите и учените са намерили останките от тези галерии и са разбрали какво е ставало вътре в тях.

Изтърбушването на платото е продължавало с поколения с впечатляваща точност.

Представете си, че трябва да отрежете парче торта и нагласяте ножа така, че да постигнете желаната големина. Точно това правят римските инженери — пробиват платото на определено разстояние от ръба на наклона, определяйки колко да „отрежат“ от него. После на това място миньорите копаят наклонени галерии със силата на ръцете си. Тези галерии (наречени arrugiae) слизат косо надолу и на равни разстояния се разклоняват на други странични коридори, широки малко повече от метър, в които човек трудно може да стои прав.

Инструментите са съвсем прости — лопати, кирки, пики, чукове и клинове. Представете си условията. Работи се на тъмно, като мястото, което трябва да се копае, се осветява с обикновени лампи, а изкопаният материал се слага в кошници и се влачи навън. Въздухът е малко, има много прах, който пълни дробовете, а горещината е задушаваща.

И после какво се случва? Как успяват да съборят цели участъци от платото само с един удар? Днес единственото средство е динамитът. Но по времето на Римската империя той още не съществува. Така че инженерите са намерили наистина гениално разрешение, използвайки елемент, с който могат да работят много добре — водата.

Успели са да използват водата като… експлозив. Сега ще видим как.

Всичко вече е готово. Марк не е престанал да се взира в обширния ръкав вода, изкуствен ръкав, прокаран на малко разстояние от входа на галерията. Прилича на планинско езерце. Бели облаци като кълбета памук безмълвно се оглеждат в него. Малцина знаят, че за да го напълнят, е било необходимо да построят истински шедьовър на хидроинженерството — акведукт, дълъг цели осемдесет и два километра! Той улавя водата от далечните реки и я докарва дотук по канали, наречени corrugi (отчасти забележими и днес).

Нашето внимание е привлечено от развяването на шарени знамена. С това се съобщава, че целият персонал и миньорите са евакуирани от долината. Мината също е празна (освен телата на миньорите, мъртви или умиращи). Служителите на дигите на изкуственото езеро чакат само знак, за да започнат операциите.

Procurator metallorum^[1], който е представител на върховната власт, става бавно, като елегантно премята единия край на тогата върху ръката си. Театрално вдига другата и след като произнася някаква фраза, свързана с императора, я пуска рязко.

Това е сигналът. Зазвучават тръби. И като в звукова щафета следват викове и заповеди. Докато идва решаващата, изкрещяна с пълно гърло към група миньори, голи до кръста, разположени на точно определени места на дигата, които започват да удрят с тежки чукове. Изведнъж дигата се разтваря и освобождава огромната маса вода, която е задържала от месеци. Като някакъв звяр в търсене на плячка, водата следва изкопан за тази цел канал и се насочва към главния вход на галериите.

Множеството затаява дъх — Марк с широко отворени очи, колегите му с отворена уста, дори procurator metallorum наблюдава онемял мощта на вълна̀та, която всеки момент ще се стовари върху целта. Отдалече миньорите следят с трепет водната маса — сега ще се разбере дали техните свръхчовешки усилия и загиналите са послужили за нещо.