Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (134)

Кой е емигрантът — румънецът или римлянинът?

Просякът е изхарчил сестерцията в един дюкян, в който се продава хляб, сирене и други хранителни продукти. Няма да го видим никога вече. Той и неговото семейство са част от хилядите непознати лица, които живеят, по-точно преживяват, по улиците на Рим. Сестерцията обаче продължава своя поход.

След няколко минути при същия човек пристига роб, за да купи хляб и храна. Като ресто получава нашата сестерция. Отваря кесийката, която му е дал господарят за днешния пазар, и пуска вътре монетата. Тръгваме отново. Къде ли ще отидем сега?

Младият роб върви бързо. Подсвирква си, защото поверената му задача ще го изведе извън Рим, отдалечавайки го за малко от цялата тежест на работата, която трябва да върши всеки ден за своя господар. Отправил се е към Остия. И носи няколко монети, включително и нашата сестерция.

Тя излиза от Рим, където е останала дълго време. Но това е нормално. През тази епоха столицата на империята е най-големият пазар на планетата с почти един милион души, които всеки ден купуват нещо. Всеки ден. Можете ли да си представите колко пари се разменят за двайсет и четири часа? Сестерцията наистина е рискувала никога да не се измъкне оттам…

Сега обаче е у този млад роб с бръсната глава. Той е малко по-голям от момче и по произход е от Дакия. Днес бихме казали, че е румънец, но в епохата на Траян тази област на Европа едва-що е влязла в римската орбита в резултат на една от най-ожесточените завоевателни войни на Рим, продължила пет години (от 101 до 106 г. сл.Хр.). Сега е провинция на империята. Момчето е тук от десет години и е един от военнопленниците на римляните. Много от тях са принуждавани да се бият срещу зверове или като гладиатори в амфитеатрите за забавление на римските граждани.

Завладяването на Дакия е донесло много злато, препълвайки касите на империята. Но историята е забравила участта на хилядите мъже, жени и деца, прокудени от земите им. В края на войната заради загиналите и избягалите в близките територии страната била така обезлюдена, че се наложило Рим да внася там нови колонисти.

И откъде идвали колонистите на бъдещата Румъния? От Италия, от Южна Германия и от Галия (Франция). Да, излиза, че по времето на Траян нещата са били обратни на сегашните и че италианците, германците и французите (от онази епоха) са били емигрантите в Румъния (Дакия)…

Следователно много от жителите на сегашна Румъния (не ромите, произхождащи от Северна Индия, които са се заселили там по-късно) произлизат от нашите съграждани, заселили се там преди деветнайсет века. Междувременно тяхната ДНК със сигурност се е смесило с това на други народи, дошли впоследствие. Не знаем съществува ли още. Все пак трябва да е останало нещо. Чуйте как говори румънецът и ще забележите до каква степен езикът му е разбираем за италианеца, испанеца, французина. Някои наши диалекти са далеч по-непонятни.

Ако на румънски „Как се казваш?“ е Cum te numesti?, „Моля“ — Cu Placere, а „Откъде си?“ — De unde esti?, то е явно, че част от „културната ДНК“ на онези недодялани римски колонисти е устояло на следващите нашествия…^[1]

Младежът продължава по Остийския път. Тръгнал е много рано от Рим. Точно навреме, за да види как арестуват управителите на голяма фурна в столицата. Арестът ще се превърне в сензационна новина. В тези фурни се мели зърното, за да се направи брашно, после се меси и се пече хлябът. Близо до тях управителите строят и кръчми, в които човек може да пийне, да се нахрани и… да се качи с проститутка на горния етаж. Но около фурната, за която говорим, витае някаква мрачна тайна. Много клиенти, дошли да си купят хляб или да се забавляват с жени, са изчезнали. Впоследствие се е разбрало, че били обирани, превръщани в роби и задължавани да въртят мелниците на фурните. Управителите знаели кого да изберат. Не, разбира се, някой от живеещите в квартала, а хора, дошли отдалече. Кой би ги потърсил тук? Водели се за безследно изчезнали в хаоса на Рим. Нещата тръгнали на зле, когато се опитали да ограбят един войник, който реагирал и убил някои от похитителите (това е истинска случка, предадена ни от древните). Е да, и това е Рим…