Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (11)

Зората на едно дълго пътешествие

Войникът изсвирва с уста. Едрите бели коне започват да теглят плътните въжета, завързани за големите пръстени на две тежки дървени крила на порта. Пантите, неизползвани от дълго време, първо изскърцват, после изхвърлят малки фонтанчета прах, най-накрая отстъпват с продължителен металически стон.

Крилата на вратата се отварят бавно като ръцете на още спящ гигант. Слънцето съучастнически разпръсква черните сенки върху покритите с лишеи стени на укреплението. На неприятния шум от отварянето на портата пригласят сухите, типично военни заповеди, произнесени на латински със силен германски акцент. Всъщност малкото укрепление е заето от подразделение на помощни войници тунгри^[1]. Те идват от териториите на север от Ардените, от племе на вече от поколения „романизирани“ гали.

Тежките крила не са още напълно отворени, когато една turma, тоест отряд от трийсет конници, излиза в галоп. Това са военните куриери. На хълбоците на всички коне висят големи вързопи, в които има току-що изсечени монети. Ще ги занесат до най-отдалечените северни части на империята — укрепления, столици на провинции, седалища на управители, важни градове за икономиката на империята, стратегически предни постове…

Такава е практиката — всеки път, когато бъде изсечена нова партида монети, тя трябва да бъде изпратена веднага до четирите краища на империята. В епоха, в която няма телевизия, радио или телефон, парите не са само икономически инструмент. Те са и средство за пропаганда и информация. Монетата дори представлява истинска реч на императора с лозунгите и целите (вече постигнати) на програмата му…

Всъщност от едната страна е неговото лице в профил. Император Траян е сериозен, с лавров венец, главата е обърната надясно, както е прието. Възвишеното послание към поданиците му е успокоително — човекът, който притежава най-голямата власт в империята (единственият на доживотна длъжност), вярва в класическите ценности, той е войник, „син“ на сената, избран е за наследник от император Нерва и държи на традицията и приемствеността.

От другата страна на монетата има постигната цел. Понякога това е монументална постройка, издигната в полза на римския народ (Циркус Максимус, новото пристанище в Остия, колосален мост на река Дунав, голям акведукт за Рим, форум в центъра на града и т.н.), понякога е военна победа и изобразява народ, като например този на Дакия (бъдещата Румъния), представен от победен воин.

Друг път върху монетата е изобразено божество с много точна символика (Изобилието, Провидението, Съгласието и т.н.), за да подчертае, че то е благосклонно към императора.

Всяко завоевание, нова монументална постройка, назначение или приветствие трябва да стигне до ушите на всички поданици на империята, както това става днес чрез новините по радиото, разпространявани от даден режим. Монетата изпълнява точно тази функция. Чрез нея човекът с най-голяма власт се обръща към подчинените си.

Можете да си представите колко важно е всичко това, когато поредният император дойде на власт. Само за няколко часа новите монети с неговия лик вече са произведени серийно, за да бъдат разпратени навсякъде. Случва се просто да променят лицето на предишния, току-що погребан владетел, както и неговият щемпел (в нещо като „фотошоп“ на Античността). Почти винаги обаче се захващат за работа истински гении на гравирането, които много бързо изработват калъп с профила на новия император, така че всички да разберат какво е неговото лице. По този начин изкачването му на власт става официално.

Значението на образа за политика не е модерно откритие. Римляните са били сред първите, които са разбрали ефикасността му и са го използвали в голям мащаб. Тъй като не е имало телевизия и вестници, те са си служели с всички налични тогава „медии“ — от монетите до статуите, от надписите върху каменни плочи и постройки до барелефите, изваяни върху паметниците, и т.н.

При нормални обстоятелства като тези, в които се намираме сега, сестерцията се изработва много внимателно и е гордост за монетния двор. Този малък шедьовър, „клониран“ стотици хиляди пъти, е готов да бъде разпространен в цялата империя. Парите, които проследяваме, както казахме, са малка мостра на „пропагандната“ употреба, подобна на хвърлянето на позиви.

Другите хиляди монети близначки ще следват по-обикновен път. От монетния двор те ще бъдат предадени на хазната и оттам ще започнат да циркулират най-вече в Рим, преминавайки от ръка в ръка по пазарите, в дюкяните, в гостилниците. После ще достигнат навсякъде, следвайки потоците на търговията, на пътуванията, на курсовете на корабите и т.н. Ще допринесат за разпространението им и сарафите и фигури като argentarius, „живият“ вариант в Античността на нашите банки.

Естествено, не всички ще пътешестват по един и същи начин. Сребърните ще бъдат най-бързите. Тъй като имат голяма стойност и са дребни, те са идеални при пътуване. Ще бъдат достатъчни малко на брой, за да има човек солидна сума, която няма да заема много място и да тежи (като днешните банкноти от 50 и 100 евро).

А златните ще стигнат още по-далеч, защото този метал се търси и се приема по цялата планета. Археолозите са открили римски златни монети дори в делтата на Меконг, във Виетнам, както и в северната част на Афганистан. Римляните не са достигнали чак дотам, но техните пари — да, занесени от местни търговци.

Друго е положението със сестерциите. Те ще бъдат използвани преди всичко около мястото на техния произход, като се има предвид малката им стойност. Но някои ще пътешестват много като тази, която следваме сега.

Турмата на конниците пътува вече доста дни. Преминала е Алпите, пресякла е Галия, прекосила е Ламанша върху плавателни съдове. После е слязла на сушата в Дубрис (днес Дувър) в Британия и е прекарала нощта в малко укрепление навътре в сушата. То не е свикнало на такъв вид посещения (чухме шумовете, които причини отварянето на голямата порта, свидетелстващи, че това се случва рядко). По пътя си, винаги щом е пристигала във важен град или крепост, турмата предавала, според нарежданията, малко количество монети на управителите или на висшите функционери и отново е поемала на път.

Сега конниците с развяващи се червени плащове отново галопират — насочили са се на север. Крайната им цел е границата на империята, това, което днес наричаме Адриановия вал. Впоследствие тя ще се измести по-нататък, ще се построи втора стена, валът на Антоний Пий. Но преди границата ги чака важен етап — Лондон.

Войникът от помощните войски на охранителната кула на укреплението, което току-що са напуснали, присвива очи, за да ги проследи, докато се отдалечават все повече. Отрядът конници се е превърнал в малък цветен облак, който се плъзга по пътя от фин чакъл.

Когато изчезва зад хоризонта, мъжът вдига поглед и разучава другите облаци, в небето. Те се движат бързо и ниско, сякаш искат да догонят куриерите. Натежали са от дъжд и не обещават нищо добро. Мъжът нагласява шлема на главата си и прави гримаса. Да, в Британия времето не се променя никога. И лете, и зиме е все така дъждовно…