Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (96)

Да тръгнеш по малка уличка

Хилар продължава разходката си. Сега обаче свива в една уличка покрай голяма статуя на Матер Матута (богинята на утрото), чийто поглед обгръща пътя. Светлината изведнъж намалява и става по-хладно. Слънцето не влиза тук и младият човек има чувството, че къщите всеки момент ще го смажат, толкова са близко една до друга.

Малките улички на Рим не са прави и тази не е изключение. Тя лъкатуши, завива надясно, после наляво, според геометрията на стените на къщите.

Настилката й е от отъпкана пръст, по която се стича воняща вода. Миризмата понякога е непоносима, особено когато се минава близо до някоя купчина боклук. Хилар среща мъже и жени, които принадлежат към всички слоеве на обществото. Въпреки че е мизерна, уличката е част от географията на ежедневните придвижвания на бедни, роби и богати. Разбира се, носилка би се затруднила да мине оттук. Ако не за друго, то заради ноздрите на нейния господар. Това също е Рим…

Сокакът излиза на една истинска улица. Най-сетне! Тя е малко по-голяма, с редица дюкянчета от двете страни, въздухът се диша и Хилар е обгърнат от миризмата на риба, която се пече на скара…

Ароматът е приятен, идва отвисоко. Хилар се спира и поглежда нагоре — от първия етаж излиза бял дим. Там се готви… По-нагоре, над дима, гледката е впечатляваща. Insulae са доста високи. И между една и друга къща има паяжина от въжета и канапи. На много от тях висят туники и дрехи от различен тип, поставени да съхнат от римските домакини.

Погледът на младежа обхожда стените. Ако ниската част е изградена от яки тухли, колкото повече очите му се плъзгат нагоре, толкова по-некачествени стават материалите. Това си личи и по боята която се е олющила с годините. Като на рисунка в книга по анатомия, кожата на сградите е отстранена и отдолу се разкриват скелетът и мускулите. Ясно се виждат гредите, които очертават контурите на различните етажи и стаи. На човек му се струва, че гледа онези средновековни къщи в Нормандия с решетката от греди, върху които още си личат ударите на дърводелците. Вместо от тухли, стените са изградени от долнокачествена глина, нахвърлена върху скари от преплетени клони и чакъл.

Прозорците нямат стъкла, твърде скъпи са. Отварят се и се затварят с дървени капаци като врати на мебел.

На много места се виждат „гардероби“, окачени на стените на къщите. Става въпрос за малки покрити балкони (класическо „незаконно строителство“, бихме казали ние днес), които позволяват да се разшири един мъничък апартамент, като се отвоюва малко пространство от нищото. Там обикновено се слагат мангалите за готвене. Прозорци и решетки дават възможност за проветряване. Други по-малки „шкафове“, изискано украсени, скриват като маска прозореца. По този начин хората могат да гледат улицата, без да бъдат видени…

На върха се извисяват корнизите на покривите с низ от малки декоративни глинени дъги между керемидите на последната редица.

Някои от сградите са по-ниски, други имат малки надстройки като кули, или цели етажи, надградени в различни периоди, и т.н. В тези „гранични“ жилища няма да видите тухли, нито глинени стени. Те са изградени главно от керемиди и дърво. Това е царството на най-бедните. Видян отдолу, Рим представлява разположени един над друг градове, стратификация от всеки път различни материали, различни хора, различни начини на мислене. Богатите живеят в ниското и колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова по-бедни стават обитателите. Все едно да се поставят в една и съща сграда в Калкута охолството на богаташките квартали и мизерията на бедните.