Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (94)

Пощальонът чука винаги два пъти… ако дойде!

В тълпата вижда да минава пощальон. Той е tabellarius^[1], казва се Прим (знаем го от надгробната плоча, която ще намерят археолозите). Затруднява се да открие точния адрес. На практика в императорски Рим не съществуват номера на сградите. Как тогава пощальонът ще стигне до получателя? Сега ще видим — той носи малка восъчна табличка. Тя му служи за „навигатор“ — на нея са отбелязани паметниците, които ще срещне по пътя си. Чуйте какво казва Марциал в своите „Епиграми“ (I, 70):

… ще поискат от теб да отидеш в дома на Прокул. Ако ме попиташ за пътя, ще ти го кажа. Ще минеш оттатък светилището на Кастор, близо до белия храм на Веста след къщата на весталките; после ще стигнеш до уважавания Палатин по Свещения път, където блестят статуите на върховния император. Не оставяй да те задържи прекрасната грамада на Колоса, обвит в лъчи, който се радва, че превъзхожда статуята на Родоския. Завий там, където се намира храмът на пияния Бакх и ротондата на Кибела с фреските на корибантите^[2], после веднага вляво към… атриумите на много знатната къща…

Може би е необходимо малко обяснение. Тръгва се от „нулевата точка“ на Рим, римския форум, където има храм на Кастор и Полидевк, минава се покрай белоснежния храм на весталките, поема се по Свещения път (който съществува и днес). Оттам се стига до огромна статуя на Нерон с корона от слънчеви лъчи (която би се конкурирала с Родоския колос; тя ще бъде преместена по-късно от Адриан близо до Колизеума и ще му даде името си). После, като се завие покрай други храмове и паметници, днес изчезнали, но намирали се на Палатинския хълм, близо до арката на Тит, се пристига на адреса.

Вероятно tabelarii-те от римската епоха са познавали добре територията си, както днес шофьорите на таксита, така че не са имали нужда от толкова дълги и точни напътствия. Все пак Марциал ни дава да разберем, че и тогава градските отправни точки служели като „фарове“ за ориентация в града. Било за tabelarii, било за обикновените хора.