Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (9)

Цветовете на нощта

Цветът на нощта е този, който се отразява в нейните очи. Лъчите на луната преминават през рогозката на прозореца, като рисуват върху пода елегантни пъстроцветни арабески. Те са като тъмен бръшлян, който пълзи в къщата, качва се върху леглото, протяга се върху възглавниците и обгръща голото й тяло, гали гърдите и лицето й. Изглежда така, сякаш лъчите и сенките се гонят върху кожата й. В едно островче от светлина изплуват плътните й устни, които очертават върху лицето й сладка усмивка. В друга ивица светлина се появяват очите й, лешниково зелени. През деня те привличат погледи и желания, а сега, огрени от луната, приличат на две звезди, които блестят в безкрая на Вселената. Но погледът на жената се губи другаде, в безкрая на чувствата й.

Нещо малко проблясва в средата на гърдите й и привлича погледа ни. Проблясваща като диамант капка пот си проправя път върху кожата й, следвайки последните трепети на една любовна нощ. После, когато най-сетне мускулите се отпускат като оставени на свобода платна, капката изчезва в устните на мъжа…

След дълга нежна прегръдка той се изправя и прекосява малкия хол. Луната сякаш си играе с мускулите му, с раменете и бедрата му, извайвайки ги със светлина на всяка крачка. След като стига до отсрещната страна, мъжът излиза на обширна тераса и се подпира с две ръце на дървения парапет. Гръдният му кош се разширява като мях. В тази гореща лятна нощ изглежда, че въздухът не достига.

След малко чува тихите стъпки на жената и усеща допира на тялото й. За щастие, на тази тераса — сградата се намира на върха на хълма Квиринал — винаги има лек бриз. Остават така, мълчаливи и прегърнати, да наблюдават грандиозната гледка, която се разкрива пред очите им — една от най-красивите в историята на цивилизацията: град Рим в апогея на своя разцвет и на могъществото си.

В тази нощ на пълнолуние изглежда, че Вечният град няма граници — простира се, докъдето стига погледът, после изчезва в тъмнината. Най-близките сгради се виждат добре. Това са огромни insulae, подобни на нашите жилищни блокове, с бели стени и керемидени покриви. Ясно се забелязват прозорците с отворени заради жегата капаци. Открояват се и очертанията на балконите, някои украсени със саксии, както е обичайно и за нашите градове. Има и закрити с рогозки балкони, подобни на тези, които се виждат днес в Индия. Приличат на шкафове, закачени на стените.

Вътре, зад прозорците, има само тъмнина и спящи хора. Но тук-там светлината на запалена лампа разкрива остатъци от всекидневието, които не дават знак, че ще изгаснат с нощта. Блестящите точки на лампите и факлите обсипват Рим със звезди, като превръщат потъналия в мрака град в истинска галактика.

Тишината е поразителна. През деня този град с над един милион жители е огласян от всякакви шумове. През нощта е много различно. На някои улички и площадчета тишината е абсолютна и се нарушава само от ромона на водата от обществена чешма, от лая на куче в далечината или от гласовете на участниците в някаква кавга…

Разбира се, нощта е и времето на доставките на стоки в магазините, в дюкяните, в термите… и шумът на каруците, ругатните на този, който ги кара, на този, който не дава предимство на кръстовищата, или на този, който не е получил доставката навреме, прорязват като светкавици улиците и кварталите. Но в сравнение с деня, през нощта Рим си възвръща цялото очарование. Същото, което човек усеща и днес, когато се разхожда нощем по улиците му.

Оттук горе, от Квиринала (наречен така заради храм, посветен на Квирин, предримско божество), на светлината на луната могат да се различат тъмните масиви на някои от седемте хълма, но и познатите очертания на Колизеума.

Двамата си шепнат любовни слова с допрени една до друга глави. Погледът им е прикован в гигантския амфитеатър, който се откроява на фона на небето, постепенно изсветляващо от настъпващата зора. Бялата маса на мрамора, факлите и полилеите, окачени на дъгите на арките му, изпълват полезрението им. Погълнати са от своя разговор и не знаят, че малко по-нататък, там, където се забелязват някакви светлини, се случва нещо, което ще ни даде възможност да направим необичайно пътешествие и да достигнем до най-отдалечените краища на Римската империя. А и до най-величествените. Случва се на страховито място, в сърцето на истински ад, разположен недалеч от Колизеума. Монетният двор.