Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (89)

Започва операцията

Хирургът предлага на двамата родители да седнат и им говори успокоително. Представя си болката, която изпитват, и се стреми да им вдъхне кураж, без обаче да им позволява да разберат сложността на операцията. Докато се опитва да им обясни как ще протече тя, на детето дават да изпие чаша с някаква течност, която е много подсладена, за да се улесни преглъщането. В действителност тя съдържа съставки, които ще го замаят, така че почти ще изгуби съзнание. Започнала е „анестезията“.

Междувременно майката не може да откъсне очи от редицата инструменти на масата. Може би са трийсетина, ако не и повече. Те са част от много по-голям „арсенал“, поне сто и петдесет парчета, поставени по малко навсякъде в кабинета на лекаря. Някои са в железни цилиндрични калъфи (същите като на нашите термометри), други — в дървени касетки или в кожени тубуси.

Майката няма откъде да знае, но тези инструменти са пригодени за почти всички интервенции, описани в античните текстове, и по тях си личи, че хирурзите са имали умения в изключително много области, от стоматологията до офталмологията, урологията, ортопедията…

 

 

Какви инструменти ще използва сега? Има голям избор. Изобилстват скалпели с дръжки като удължено листо. Преброяваме не по-малко от десет вида остриета, различни по форма и големина, от съвсем фини до доста широки, за разрязване на мускули. Те са взаимозаменяеми като бръсначите от едно време.

Това, което изненадва, е колко задълбочени и модерни са били вече анатомичните познания и хирургическите техники. Невероятен и уникален например е скалпелът, използван за отваряне на гръбначния канал.

Но това не е всичко. Ето подбор пинцети и клещи за вадене на зъби. Да си представим, че ще бъдат използвани за мъжа великденско яйце… Те са лъскави, от бронз или стомана, и представляват малки шедьоври, произведени в специализираните работилници, като идеите са подсказани от самите лекари.

Някои клещи обаче служат за „вадене“ на други неща — те премахват от тялото трески или стрели. Други пък служат за затваряне на кръвоносни съдове или за зашиване на рана. Днешен хирург не би изпитал затруднение да разпознае инструментите, почти еднакви са с неговите…

Забелязваме особена на вид пинцета. Тя напомня много на онези дългите, с които сладкарите взимат пастите от витрината, но очевидно има друго предназначение, защото завършва с назъбени пластинки, подобни на крокодилски зъби. С тях се захващат сливиците стискат се и с бързо кръгово движение се откъсват…

Не липсват инструменти за рискови интервенции, като един вид тръба, извита като S, за изваждане на камъни от пикочния мехур през уретера. Има дори термофори от керамика с форма на стъпало, които се пълнят с топли или студени течности за лечение на артрози, артрити и възпаления.

 

 

Сега детето лежи на операционната маса, замаяно от сместа от препарати, които ще замъглят съзнанието му. В тази епоха не съществува пълна упойка, а само успокояващи вещества, които намаляват силата на болката. Смесите от производните на опиума, вече известни на римляните, са най-ефикасните, заедно с напитки с висок алкохолен градус.

Лекарят оглежда главичката на детето. Тя е обръсната там, където ще се направи разрезът. Много тържествено хирургът взима скалпел — дръжката му е във вид на стрела и острието му е съвсем тънко. Държи го така, сякаш е писалка, и го опира внимателно върху тънката кожа на детето. В този момент бащата затваря очи, а майката стиска своите в гримаса, изразяваща болка. По изключение им е разрешено да останат в кабинета, но без да се приближават до детето. До масата, освен хирурга, има двама роби помощници. Единият от тях е хванал здраво главата на малкия. Острието прави разрез. Тутакси шурва кръв. Детето се опитва да се раздвижи, но ръцете, които го държат (и това, което е изпило) не му позволяват да „се защити“. С голяма бързина скалпелът очертава прозорче в кожата. Леки разрязващи движения я отделят от стоящата отдолу кост. Когато е напълно отлепена, хирургът я отмества настрани като страница на книга. Кръвотечението е изобилно, защото кожата на главата е богата на много кръвоносни съдове. С парче плат и вода мястото е почистено и черепът оголен. Сега трябва да се разреже костта.

Върху масата, между подготвените за работа инструменти, има и много фини трепани във вид на корона (представляват цилиндри с назъбена корона на върха), които се задвижват с малка прегъваема арка. Но в случая няма да се прави трепанация на възрастен човек. При дете на няколко години стените на черепа са съвсем тънки, следователно трябва да се действа много по-внимателно.

Ръката на хирурга бавно се плъзга над инструментите на масата. После се спира на скалпел. Този става. Взима го и съвсем внимателно го опира върху костта над слепоочието. И започва да дълбае малка бразда, сякаш рендосва костта по техниката на „прогресивната абразия“.

Продължава внимателно. Прилага на практика принцип, който Гален в трактата си De methodo medendi^[1] ще изложи няколко десетилетия по-късно, а именно, че когато се прави интервенция върху много тънки черепи, обикновеното разрязване е много по-сигурно от трепанацията. Бащата е онемял.

Впечатляваща е вещината на този хирург. За много кратко време е успял да направи „отвор с капак“ с диаметър пет сантиметра в черепа на детето. Пуска скалпела и чука в малко ведро с вода, което един от двамата помощници незабавно изнася (така се почистват и „стерилизират“ хирургическите инструменти в римската епоха…).

Сега с друг инструмент повдига и отстранява диска от костта. Вижда се първата от ципите, които предпазват мозъка. Забелязват се едва доловимите сърдечни удари благодарение на пулсациите на най-външните кръвоносни съдове. Помощникът на хирурга осветява с лампа разрязаното място — това ще позволи на лекаря да изглади и почисти ръбовете на отвора, за да се предотврати нараняването на мозъчната ципа. Този „прозорец“ ще играе ролята на клапа — през нея ще се освобождава налягането, причинено от тумора, който отдавна притиска мозъка. Ако детето оцелее, костта постепенно ще израсне отново и ще покрие отвора. Но ще оцелее ли?

Хирургът знае прекрасно, че не е разрешил проблема, само е облекчил болката. В тази епоха няма лечение за туморите.

Раната бива затворена, като кожата се поставя на мястото си и се зашива. Има археологически свидетелства, че са употребявани фибули от кост, които да държат свързани краищата на кожата. За зашиване Гален препоръчвал конци катгут, получени от много тънки животински черва. Зашивало се и с конец от келтски лен. Използвали се също компреси и помади от билки, които помагали на кожата да зарасне.

От керамично шишенце с надпис на гръцки CHAMAIDRYS излиза гъста течност, която хирургът поставя върху раната. Това е нашето подъбиче, използвано и при наранявания за зарастване, както и при абсцеси и язви. Представете си, днес то все още се използва като дезинфектант за уста, за синусите и при гангрена.

После стегнат бинт обвива главичката на детето, което сега започва да помръдва, но е още прекалено замаяно.

Операцията завършва със странен ритуал. Лекарят е един от най-добрите, но не може да спаси всички. Много случаи, завършили със смърт, не са обясними нито за него, нито за другите медици. Хирурзите знаят единствено, че когато има открита рана, разполагат само с един ден и една нощ, после започва инфекцията. Причините са неизвестни. През тази епоха не знаят за съществуването на бактерии и вируси.

Следователно не е случайно, че този лекар се заобикаля с амулети, с предмети, които носят щастие или привличат закрилата на боговете. Вижда се по-специално малка бронзова ръка, свързана с култа към Юпитер Долихен, божество, което осигурявало успех на военните. Змия обгръща китката и се изкачва към палеца, а една шишарка е поставена на показалеца. Ръката е закрепена за дървена пръчка и наподобява скиптър. Лекарят я приближава до раната на малкия, произнасяйки свещени формули на гръцки. После поглежда бащата, усмихва се и притваря очи, давайки му да разбере, че всичко е минало добре. Прави знак, че могат да вдигнат детето. Мъжът и един от помощниците на хирурга повдигат внимателно малкия пациент и го отнасят в другата стая, като крачетата му се поклащат като на марионетка.