Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (86)

Да те болят зъби в римската епоха

Трябва да се каже, че по онова време, и по-специално през първите векове след Христа, не съществува още точно разграничение между лекари и хирурзи. Добрият лекар трябва да е в състояние да оперира като хирург и да приготвя лекарства като фармацевт. Има дефиниция на (лекаря) хирурга, която бих искал да цитирам само за да се разбере при какви условия се извършвали неговите интервенции. Написал я е Целз (Авъл Корнелий Целз), живял преди две хиляди години, по времето на Август и Тиберий, автор на интересен трактат за медицината:

Хирургът трябва да е млад или поне да не е много напред в годините. Да има силна и стабилна ръка, която никога не трепери. Лявата ръка да му служи не по-зле от дясната. Да е с остро и ясно зрение, да бъде смел. Да бъде състрадателен — да, но да мисли само как да излекува своя болен, без да бъде принуден заради виковете му нито да действа по-бързо, отколкото трябва, нито да реже по-малко от необходимото…

Вие бихте ли влезли в операционна зала днес, ако знаете, че хирургът няма да обърне внимание на виковете ви? Велико откритие е упойката…

Двама мъже с бели коси са седнали срещу семейството с болното дете. Единият от тях има очебиеща превръзка, която минава под брадичката, опасва бузите и свършва с хубав възел над главата. Прилича на великденско яйце. Обхванал е с длан бузата си, издута от зъбобол. По едно време се обръща към своя приятел и го пита, изговаряйки с фъфлене думите:

„Наистина ли направихме добре, като дойдохме тук, вместо да отидем при другия лекар, при Диавъл?“

Приятелят му се мъчи да го окуражи със злобна реплика: „Ама, разбира се. Диавъл доскоро беше лекар, сега е гробар; това, което прави като гробар, го правеше и като лекар!“. После мъдро заключава: „Aegrescit medendo…“, тоест, преведено свободно: „Лечението е по-лошо от болестта…“.

В действителност лекарите не са много обичано съсловие сред простолюдието. Причините са много — средствата за лечение са по-малко ефикасни от съвременните, а и знанията за заболяванията са елементарни в сравнение с днешните.

Освен това съществуват много шарлатани, които се възползват от доверието на хората, измисляйки лъжливи лечения или „чудотворни“ лекове.

Като потвърждение на лошото мнение на хората за лекарите женски глас нарушава тишината в чакалнята. Жената си излива мъката пред помощника на доктора, дошъл да се осведоми за симптомите й, и отправя упреци срещу друг лекар на име Симак: „Бях зле, Симак дойде при мен, придружен от сто ученици. Докоснаха ме сто ледени ръце. Нямах треска, благодарение на Симак сега имам“.

 

 

Какво ще се случи днес на пациента със зъбобола? Избрал е кабинета на голям хирург, но е можел прекрасно да отиде при бръснаря зад ъгъла. Като „втори занаят“ бръснарите вадят и зъби. По бързия начин, както лесно можем да си представим.

Но тук толкова ли различно ще бъде? Онова, което пациентът с болния зъб още не знае, е, че когато дойде неговият ред, ще трябва да понесе истинско изтезание. Много са инструментите за вадене на зъби, използвани от римските зъболекари, и най-страшният със сигурност са клещите или forfex. Ако както понякога се случва, по време на ваденето зъбът се счупи и коренът остане вътре в костта, трябва да се използват други клещи, още по-страшни, чието име идва от гръцки и е достатъчно изразително — rhizagra, „сграбчва корена“!

Всичко това заради един кариес. Как са се лекували кариесите в онази епоха? Това, което ще прочетете и откриете сега, ще ви накара да оцените факта, че живеете в днешно време…

 

 

В римската епоха се смятало, че съществува мистериозен червей „гризач“, способен да продупчи емайла като дървесен червей и да направи дупка в зъба, също като при ябълките. Това древно схващане датира поне от времето на вавилонците и ще просъществува до съвременната епоха.

Първата стъпка, разбира се, била да се изключат дразнещите храни, да се приемат лекарства и да се промива устата с разтвори на базата на опиум, тамян, черен пипер и… черен блян.

Черният блян, родственик на картофите и доматите, има обезболяващ ефект, но е и много опасен халюциноген — листата и преди всичко малките черни семена са изключително отровни. Шекспир споменава черния блян, когато описва смъртта на бащата на Хамлет. Следователно да се лекуват зъбите не било шега работа и хората трябвало да се надяват да няма грешки при приготвянето на лековете… Ето защо често се обръщали към големи светила, а не към първия бръснар зад ъгъла.

Следващата стъпка била да „се запуши“ дупката на зъба със зърна черен пипер или плодчета на бръшлян. Ако, както може да се предположи, средството не подействало, в дупката сипвали отвара от риган и арсеник, накиснати в олио, после я затваряли с восък.

Имало и такива, които използвали по-сложни комбинации. Някой си Руф от Ефес имал обичай да прави пломби със смес от стипца, смирна, кимион, черен пипер и оцет. Истинска амалгама high-tech в Античността.

Доколко са действали тези лекове? Нямаме научни клинически наблюдения. Твърде вероятно е болката да е оставала. Тя се успокоявала с вино и отвара от котешка трева (същата, върху която обичат да се отъркват домашните котки).

Но в повечето случаи зъбът трябвало да се извади. Усмивките от римската епоха са впечатляващи — твърде често се виждат усти без много зъби! Но никой не обръща кой знае колко внимание на това. Така е било тогава.

Учудващото — но не толкова, като се замислим — е, че кариесите и проблемите със зъбите засягали повече богатите, отколкото бедните. Типичният за заможния хранителен режим, богат на захари и въглехидрати, разрушава зъбите повече. Разбира се, беднякът, който яде малко, загубва зъбите си от недояждане… И все пак при погребенията в селските центрове близо до Рим е забелязан един парадокс — зъбите на робите в много случаи са повече от тези на господарите.

А когато се извади зъбът, какво се прави?

Един от начините да се запълни празнината в усмивката е да се замени липсващият зъб с фалшив, животински, предимно от вол или теле, изрязан така, че да пасне идеално в устата на пациента.

 

 

Трябва да се каже, че още от V в. пр.Хр. етруските били в състояние да правят мостове със златни пластинки. „Закачени“ за здравите зъби, те поддържали изкуствените, така че да бъдат използвани като протези. Но тази техника не е имала успех в римската епоха.

Последна вледеняваща подробност. Когато четем Целз, откриваме, че съществува една „нехуманна“ (поне в нашите очи) техника за лекуване на абсцес или проблем с венците — допира се нажежено желязо направо върху болната част…

Може би господинът с болните зъби си мисли точно за тази терапия. Погледът му е втренчен в празното пространство.