Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (78)

Какво рискуват прелюбодейците?

В продължение на векове римляните са възприемали прелюбодеянието еднопосочно — като сексуална връзка между омъжена жена и чужд на семейството мъж. Това е много древно разбиране. В семейството мъжът е свободен да има връзка дори с робините от къщата (и това не се смята за прелюбодеяние), докато жената трябва да е напълно вярна.

До Август в случай на изневяра от страна на жената, мъжът можел сам да раздаде правосъдие, като убие съпругата си (тя била под неговата власт на pater familias). Любовникът също рискувал да бъде убит или по-вероятно кастриран.

После на власт дошъл Август, който се опитал да нанесе удар на извънбрачните връзки (които трябва да са били наистина много!) по-радикално, чрез връщане към здравите принципи, които извисили Рим. Освен това той искал да се справи и със заплашителния спад на раждаемостта и увеличаването на разводите.

Законът Lex Iulia de adulteriis coercendis^[1], издаден от Август през 18 г. пр.Хр., ясно определял как трябва да бъдат съдени виновниците. И той останал в сила, с няколко поправки, през цялото време на империята.

Същественото е, че благодарение на Август между съпругата и съпруга заставал… законът. Прелюбодеянието не било вече „домашна“ работа, а се превръщало в обществено престъпление.

Законът задължавал съпруга на прелюбодейката да я изгони и да поиска развод. До шейсет дни от развода той можел да поиска да се открие наказателно съдебно разглеждане пред съдебни заседатели. След изтичането на този период правото на действие преминавало към бащата на прелюбодейката. След изминаването на още един срок всеки можел да предложи наказание, при условие че е римски гражданин.