Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (76)

Модена — прелъстител в атака

Един войник седи в кръчмата и се забавлява. Той е началник в конницата и от време на време избухва в смях. Никога не е искал да се жени, заклет ерген е. Няма съпруга, но вероятно има повече от едно дете тук и там. Днес бихме го определили като сингъл с талант на голям любовник…

То си е донякъде фамилна черта. Вероятно хората си спомнят за неговия дядо не толкова заради многобройните любовни връзки, които го превръщат в Казанова на Античността, колкото за любовните му еквилибристики. Все пак възможно е да не сте го чували никога — казвал се е Квинт Петилий Цериал.

През 60 г. сл.Хр., по времето на Нерон, се е намирал в Британия в командването на IX легион Хиспана, когато избухва въстанието на Бодика. Лондон и някои други центрове са разрушени (както споменахме в главата, посветена на Британия). Цериал се опитва да събере всички войници на разположение, за да защити Камулодун (Колчестър). Въпреки героичната съпротива, неговите твърде малобройни сили бързо биват пометени. Самият той избягва смъртта на косъм.

Но Цериал се е измъквал на косъм не само от битки.

След като дошъл на власт, Веспасиан го изпратил в Германия да командва друг легион, който… се оказал пак в центъра на въстание! Този път на племето батави в северната част на империята. Цериал удържал победа (сражавал се с онзи легион XXII Примигения, който срещнахме в главата за Германия) и бил възнаграден с всякакви почести от страна на императора Веспасиан (негов родственик)…

И точно в тази война се случил пикантен епизод.

Една нощ военният лагер на римляните бил атакуван от варварите. Но Цериал не бил там… Бил ангажиран с друга „дейност“ със знатна римлянка във вила, разположена наблизо. Дошъл на бойното поле полугол…

Друга случка. Веднъж, когато плавал с кораб по Рейн и през нощта трябвало да стигне до една от предните позиции на римските войници, варварите, качени на малки плавателни съдове, тихо вдигнали котвите на неговия кораб генерален щаб и го отвлекли безшумно, без някой да забележи. Когато обаче нахлули вътре, за да убият Цериал, останали изненадани — не бил там. Намирал се на друго място, прекарвал нощта с любезна местна госпожа… После се наложило да си пробива път между вражеските войски, за да се върне при хората си, вече обсадени от неприятеля.

На следващата година Цериал станал управител на Британия и се оказало, че трябва да се сражава с друго племе, бригантите. Верен на любовните си навици, той установил „дипломатическа“ връзка с бившата царица на този народ, Картимандуа — нещо като Клеопатра на Севера, жена с голям чар и силен характер.

Цериал завършил кариерата и живота си в Рим, номиниран два пъти за консул и навлязъл впоследствие, при Домициан, в най-висшите дворцови кръгове.

Тацит го описва не толкова като разсъдлив военачалник, колкото като безразсъден воин, свикнал всеки път да рискува всичко. Точно както правел с жените. Неговото влияние върху войниците било много силно заради начина му на говорене, прост и пряк, и непоклатимата му лоялност. И на жените трябва да се е харесвал този негов силен, решителен и лоялен характер.