Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (73)

Сцени от една сватба

След дълго пътуване жената е прекарала нощта в странноприемница в Плаценция (днешна Пиаченца). После е тръгнала отново на път рано сутринта, точно навреме, за да стигне във Фиденция (сега Фиденца) за сватбата на най-добрата си приятелка.

Церемонията е била много хубава, булката е носела прекрасна palla в шафранов цвят, лицето й е било отчасти покрито от ярко като пламък оранжево було (затова е наречено flammeum^[1]) и увенчано с миртов венец.

Младоженецът й се е сторил още по-привлекателен, отколкото по времето, когато се е запознала с него. Може би заради специалния ден или заради близостта на приятелката й, която наистина е невероятна жена. Гостенката е внимавала много по време на церемонията. Не е изпуснала нищо от нея. Разбира се, в момента на жертвоприношението на бика си е затворила очите, но когато разглеждал вътрешностите, жрецът се е засмял спонтанно, като е дал толкова искрена и положителна „присъда“ за двойката, че е изненадал всички със своя оптимизъм. Обикновено не се чуват много положителни преценки. Но тези, които познават добре младоженците, знаят, че те заслужават такава…

Имало е голям банкет с много поканени, който е продължил до вечерта, въпреки че вятърът е създал малко затруднение на гостите. После и тя е трябвало да изиграе своята роля.

Когато всички са станали и сватбеното шествие се е отправило към къщата на младоженеца, тя, най-добрата приятелка на булката, я е придружила до сватбеното ложе. Там съпругът й я е чакал с усмивка, изпълнена с желание. След малко е щял да смъкне наметката й и да развърже тройния възел на туниката. Докато всички са се разотивали, за да оставят двамата сами, тя на излизане е хвърлила последен поглед и ги е видяла да се целуват страстно. Затворила е вратата и усмихвайки се, е въздъхнала, преди да се присъедини към другите.

Докато всички се отдалечават с факли и лампички, ние се спираме. Вечерта е свежа и всички звезди блестят, дарявайки ни със своята трептяща светлина. Да се върнем към последната сцена и да помислим… Излиза, че римляните се целуват като нас?