Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (72)

Злоупотреби и използване на служебни коли (cursus publicus) за частни нужди

Но не всички пътници ще могат да използват автогриловете (mutationes) и мотелите (mansiones), камо ли пък безплатно.

Тези места са всъщност запазени за този, който изпълнява обществено задължение. Тоест пътува на разноски на правителството например куриер, който носи съобщения. Той всеки път трябва да представя специално писмо (diploma), което го акредитира и упълномощава да смени конете си (или да се изкъпе в термите).

Това е така наречената система на cursus publicus^[1], създадена от Август първоначално за пощата на правителството (не тази на гражданите) в цялата империя. Куриерите (speculatores) могат да сменят бързо конете и да се наспят, преди да тръгнат отново. Отлична идея, като си помислите, че след този римски рекорд пощата е станала по-бърза едва с изобретяването на локомотива. В Египет например били необходими шест часа, за да се покрие същата дистанция, и имало четири доставки на ден.

Този, който пътува за собствена сметка, не може да се ползва от тези удобства и трябва да се насочи към странноприемници и кръчми. Естествено, много влиятелни хора биха искали да могат да разполагат с diploma, за да пътуват удобно. Но е необходимо разрешение от императора. На практика само той, или по-скоро един негов упълномощен представител, може да подписва diploma. Мнозина упражняват натиск, за да я имат. Други искат официално от императора разрешението да направи „изключение“ за тях. Такъв е случаят на Плиний Млади, управител на Витиния, провинция в Мала Азия, който в 111 г. сл.Хр. (тоест „няколко години“ преди епохата, която изследваме) написал именно на Траян следното: „Господарю мой, досега не съм давал diploma на никого… Но съпругата ми разбра, че е починал дядо й; тъй като желаеше да отиде при своята леля, стори ми си прекалено да й откажа diploma“…

Естествено, ставали са много злоупотреби от страна на влиятелните хора, които приемали подкупи. И дори „продавали“ дипломи (престъпление, което на теория било наказвано със смърт).

Днес бихме могли да го сравним с разрешението да се ползва служебен автомобил с шофьор за частни нужди…

Имало и случаи, когато чиновници на държавна служба пренебрегвали правилата и искали да получат безплатно коне в mansiones (имали до четирийсет ездитни животни — коне и мулета) или настоявали да настанят приятели и роднини в своите стаи…

Когато леката и бърза кола с девойката и нейния роб излиза от mutatio, за да продължи пътуването си, насреща й се появява конник, който пристига в галоп. Влиза в двора и слиза бързо от коня. Той е куриер на империята (speculator). Управителят разбира, че задачата му е спешна, от притесненото изражение на лицето му. Момчето е съвсем младо, с лунички и зачервени бузи от усиленото яздене. Изважда diploma от завит на руло кожен тубус, който носи през врата си, и го подава на съдържателя, като му иска най-бързия кон. Човекът нарежда веднага да се приготви най-добрият в обора и разгъва само формално документа, без дори да го чете. После се взира в очите му: „Момче, всичко наред ли е?“. Младежът пие жадно от една стомна и струйки вода се стичат по гърдите му. Съпругата на съдържателя, която му е дала стомната, му казва да не бърза. На лицето й е изписана майчинска усмивка. В него вижда един от синовете си, на военна служба в легион на север. XXII Примигения. Разбрали са за сблъсъка на границата от друг куриер, минал оттук преди няколко дни. Оттогава — никаква вест. Куриерите не би трябвало да разкриват военните тайни, но някои новини все пак достигат до вътрешността на страната, като тази за голяма победа срещу варварите. И момчето развълнувано потвърждава, че следват похвали и повишения за всички. И че документът, който носи, е предназначен точно за Севера, за началника на легиона в Могонциак.

Управителят се усмихва, поставя ръка на рамото на момчето и му подава манерка вино. „Изпий си я с удоволствие, но само когато не трябва да галопираш!“ Малко смутено, момчето благодари, после захапва питката с извара, която жената на управителя му е приготвила. Не му остава време да я изяде. Конят е готов, вече оседлан. С подскок младежът се качва на гърба му, без да използва табуретката, която конярят му е поставил на земята. После се обръща, усмихва се и се сбогува с двойката управители. За миг е вече извън двора, обгърнат от облак прах…

Скоростта на римски куриер (истински пони експрес) е средно седем километра в час, като се включат спиранията за конете. Това означава около 70 километра на ден (срещу 20–30 за пешеходеца и 35–45 за „моторизирания“).

Лайънъл Кесън е пресметнал, че по този начин куриер, тръгнал от Рим, пристига в Бриндизи за седем дни, в Константинопол за двайсет и пет, в Антиохия (в Сирия) за четирийсет и в Александрия в Египет за петдесет и пет дни.

В действителност, когато „натиснат газта“, те успяват да утроят скоростта и да покрият и 210 километра за един ден, пътувайки вероятно и през нощта. Правят го по системата, която видяхме — препускат, без да си поемат дъх и почти без да спират, като mansiones играят ролята на пит стоповете на Формула 1.

Такъв е бил случаят например с вестта за бунта на легионите в Могонциак в Германия (където е разположен нашият легион XXII Примигения) през 69 г. сл.Хр. Били необходими не повече от осем-девет дни, за да стигне тя до Рим.

Във всички тези структури не е забранено на обикновените пътници да се хранят или спят, но само ако има място. И освен това трябва да плащат от джоба си за всички услуги, докато тези, които притежават diploma, ги ползват безплатно. И още, ако сте се настанили и пристигне официална делегация, за която няма свободни стаи, ще ви накарат да напуснете, без да се церемонят.