Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog(2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. —Добавяне

Автогрилове и мотели

На деветата миля след Медиоланум се появяват покривите с червени керемиди на няколко постройки. На това място в съвременната епоха ще възникне Меленяно и е твърде вероятно първоначалното ядро на града да са точно тези къщи. Това е mutatio, пощенска станция на империята.

Двамата се спират и слизат от каретата. Робът завежда конете да ги напои и проверява копитата им. Жената влиза в двора между къщите.

Бихме могли да сравним mutatio с автогриловете с малка бензиностанция и сервиз за пътна помощ. Всъщност тук има обори, където могат да се заменят изморените коне (оттук и името mutatio — смяна, промяна) с отпочинали (с други думи, да се налее бензин). Има коняри, ветеринари, налбанти, „автомонтьори“ (истински сервиз). Освен това, точно както на автогриловете, тук човек може да се нахрани. Няма ги „митичните“ сандвичи „Нероне“, „Воскайоло“ или „Джулио Чезаре“, а кухня, където ви сервират истинско меню, просто и скромно. От агнешко до свинско, извара и питки.

Наблизо почти винаги има странноприемници, снабдени с всичко — от легла до проститутки. Този, който спира обаче, обикновено не преспива тук — точно като нас на нашите автогрилове, — а само хапва, сменя конете и пак тръгва. Преди да залезе слънцето, ще срещне едно или две mutationes по пътя. После, като с магическа пръчка, преди да падне нощта, на пътя ще се появи голям мотел. Римляните го наричат mansio. Между един и друг „мотел“ никога няма повече от 40–50 километра, тоест средния преход на ден. Тук пътникът ще може да се нахрани и наспи, освен че ще смени конете, както и да се… изкъпе хубаво. Почти винаги към mansiones има и малки терми. И дори безплатна смяна на дрехи за пощенските служители и куриерите (когато са подгизнали от дъжд или изцапани с кал).

За да бъде по-сигурен преходът, с течение на времето ще възникнат и станции на полицията, наречени именно stationes, със стражи, които бдят по пътищата. Освен това в някои зони ще се появят контролни постове с часовой на всяка миля.