Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (69)

Да наемеш city car в римската епоха

Призори е. Една девойка и нейният гигантски слуга бързат по главната улица на града. Тя е пуста. Рядко минава някой. Виждат се само две кучета, които си оспорват кокал, захвърлен тази нощ от някое заведение. Девойката си покрива главата с дълга palla, за да се предпази от студа. Нейният грамаден слуга обаче не го усеща. Облечен е само в туника, която позволява да се забележи мощната му гръд. Той е германец с благ поглед и с преждевременно побелели коси и брада.

Без усилие носи две огромни чанти с всичко необходимо за пътуването. Всъщност девойката заминава за кратко и го е накарала да я придружи.

И така, какво се носи, когато се тръгва на пътешествие в римската епоха? Запитвал се е и Лайънъл Кесън, автор на монументално изследване на тази тема.

Ето какво предпочитали да сложат в куфара римляните.

Заемащите най-много място предмети са кухненските съдове, защото по време на пътуването трябва да си приготвят храна. После са тоалетните принадлежности, една завивка, кърпа, няколко чифта дрехи и бельо, удобни сандали и солидни обувки за дъжд и сняг и, естествено, шапка за дъжд или слънце според случая. Освен това трябва да се предвиди подходящо облекло за областите, през които ще се минава — леко палто (lacerna) за топлия сезон, дълго палто от вълна с качулка за студения (birrus, същото като арабския burnus), paenula — римското пончо за дъжд и т.н.

Не трябва да се забравя да се сложат в куфара подаръците за човека, който ще ви приюти или когото отивате да посетите. И още малко други вещи. В действителност, освен ако не се пътува с кола, не се взимат много неща.

Ако познавате някого, който е извървял дългия път пеша до Сантяго ди Компостела, ще ви каже, че бързо се научават две неща — първо, че трябва да носиш най-необходимото (тоест минималното и най-лекото) в раничка, която тежи малко. И второ, че след първите два-три дни истинско мъчение, се постига ритъм на равномерно ходене, което позволява да се изминават доста километри. В известен смисъл на римляните всеки ден им се налага да ходят до Сантяго ди Компостела. Свикнали са да вървят много. Много повече от нас.

А парите, къде ги крият пътниците? В обичайните кесийки, закрепени на колана, или в малки торбички от фина кожа, закачени на врата под туниката (и днес се прави така — достатъчно е да видим на летищата всички тънички портмонета и кесийки, които се продават на безмитните щандове).

При парите се слагат и ценните предмети.

Очевидно на жените не се препоръчва да носят бижута, които се забелязват отдалече — пръстените, обеците, гривните и герданите трябва да са скрити.

Някои си ги слагат в подплатата на strophium, някои си ги зашиват в невидимите гънки на дрехите, както е направила девойката, която носи нашата сестерция.

Но това не е достатъчно. Трябва да се приготви и друг вид багаж. Психологически. Римляните вярват много на предупредителните сънища. Те са послания, които трябва да се вземат под внимание, макар и да са кратки, като есемеси, изпратени от боговете.

Всеки сън има определен смисъл и представлява истински светофар за заминаванията на пътешествие. Ето някои.

Зелена светлина, ако сънуваш ясно небе със звезди или богинята Афродита или бог Меркурий, закрилникът на пътешествениците.

Магарето и мулето също са добър знак — означават, че пътуването ще е сигурно, макар и бавно!

Жълта светлина, ако в съня ти се яви газела. Тогава трябва да обърнеш внимание на здравето си. Ако газелата е пъргава, пътуването ще върви добре, ако куца или лежи, предзнаменованието не е хубаво.

Червен светофар обаче, ако сънуваш глиган (силни бури), кукумявка (бури и бандити по пътя) или пъдпъдък (ще станеш жертва на измама или ще бъдеш нападнат от разбойници). Дионис или Диоскурите също са лош знак.

Най-сетне добро предзнаменование — ако насън ти се яви статуя на някой бог, която изглежда, че се движи, можеш спокойно да заминеш, тъй като има божията благословия.

Ще имаме възможност да се върнем на тези предупредителни знаци, когато ще се наложи да се качим на платноход в Остия и да прекосим Средиземно море. Тогава ще открием и други суеверия свързани с пътуването.

 

 

В съседните улици двамата често забелязват малки групи, които се насочват към покрайнините на града. Това са роби, те вървят един зад друг, натоварени с пакети, торби и чанти. Следват господаря си, който заминава на пътешествие. Тъй като е забранено да се използват коли в града след изгрев-слънце, мнозина карат собствените си роби или роби хамали да им носят багажите до превозните средства, които ги чакат при портите на града. Понякога им нареждат да ги носят и тях самите. Една твърде дебела госпожа отпуснато се е излегнала на носилка, носена от четирима роби. За щастие, преходът е кратък.

Когато пристигат до портите на града, девойката и робът се отправят към вече отворените обори. Спират се да прочетат окачените на табелки цени и после влизат. Тези обори са античният еквивалент на Avis или Hertz. Тук се наемат… коли! Щом влизат, отговарящият, гръцки роб, им показва веднага тези, които са на разположение.

Има birota, тоест карета с две колела за двама души най-много. Или essedum, по-голяма и елегантна. Бихме могли да сравним първата с малка ежедневна кола и втората — с луксозен кабриолет. Гъркът изрежда имената на някои видни личности от града, които са използвали тези превозни средства (иди разбери дали е вярно…).

Има и raeda, открита кола с четири колела, и carruca, подобна на предишната, но с платно за покривало — същата като тези от Далечния запад. Днес тя съответства на голям ван със седем места за многобройно семейство. Някои модели на carruca са дори приспособени да може да се спи в тях — те са караваните на римската епоха.

За по-големите превозни средства обаче, освен кочияша, е нужен и някой на земята, който да държи конете за юздите и да върви до колата. Знаете ли какъв е терминът за този пътник „без късмет“? Cursor, термин, който днес използваме при компютрите (това е чертичката, която трепти, когато пишем).

Девойката избира една кола в дъното на обора с две места — covinnus. Тя е малка и маневрена, можем да я възприемем като city car (еквивалент на Smart) на римската епоха и е много разпространена по пътищата на империята. Единствената разлика в сравнение с днес е, че е предвидена да пътува извън града, а не в градския трафик. Центровете на много големи градове всъщност са „пешеходни зони“, защото, както казахме, през деня движението на колите е забранено.

След като е договорена цената и е платен наемът на превозното средство, двамата се качват в него. Този, който ще кара, е робът. Конете поклащат глави и после тръгват. Веднага щом covinnus преминава през портите на града, мъжът пришпорва конете и те се втурват в тръс. През тъмните им развети гриви девойката вижда белия път, който продължава до хоризонта. Усмихва се. Пътуването е започнало.