Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Юдит Филипова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- danchog(2014 г.)
Издание:
Автор: Алберто Анджела
Заглавие: Imperium
Преводач: Юдит Филипова
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Историография
Националност: италианска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20 януари 2014
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-257-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025
История
- —Добавяне
Свободни да имат повече мъже
Общо взето, богатата жена в императорската епоха и в епохата на Траян е индивид с власт в обществото — тя е независима, по закон сама се разпорежда с имуществото си и освен това разполага с власт над съпруга си (дори да е известен), особено ако се е оженил за нея заради парите.
Следователно не е случайно, че жените решават да „подражават“ на мъжете и да се омъжват многократно.
За първи път в историята те го правят по избор, по любов, по изгода, но не защото им е наложено, както се е случвало на техните предшественички. В некропола, открит във Ватикана, има случай с жена, Юлия Трепте, която поставила един до друг надгробните олтари на двама съпрузи… (кой знае как се е чувствал третият, ако е имала такъв). Това, което предизвиква смях, е, че за първия съпруг е направила много хубав олтар, знак за любов. За втория обаче е поръчала олтар с по-лошо качество, със съвсем кратък и банален надгробен надпис…
Описвайки това общество, което изглежда по-напреднало от нашето в тези аспекти, Сенека казва: „Никоя жена не смяташе, че трябва да се черви [от срам] заради собствения си развод, тъй като дори най-уважаваните дами бяха възприели навика да броят годините си не по имената на консулите, а по имената на съпрузите си“.
Жером Каркопино[1] е описал не без известен сарказъм как се е променила римската жена от републиката до империята: „… жената, която [преди] беше силно подчинена на властта на своя съпруг и господар, сега се е изравнила с него, прави му конкуренция, ако не властва над него. Била е поставена в режим на общност на благата, а сега живее в режим на почти пълно разделение. Тогава е била горда от своята плодовитост, сега се бои от нея. Била е вярна, а сега е непостоянна и покварена. Разводите й са били редки, сега следват един след друг в такъв бърз ритъм, че лекомисленото им редуване е равностойно, както казва Марциал, на практикуването на законно прелюбодеяние“.