Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (64)

Свободни да имат повече мъже

Общо взето, богатата жена в императорската епоха и в епохата на Траян е индивид с власт в обществото — тя е независима, по закон сама се разпорежда с имуществото си и освен това разполага с власт над съпруга си (дори да е известен), особено ако се е оженил за нея заради парите.

Следователно не е случайно, че жените решават да „подражават“ на мъжете и да се омъжват многократно.

За първи път в историята те го правят по избор, по любов, по изгода, но не защото им е наложено, както се е случвало на техните предшественички. В некропола, открит във Ватикана, има случай с жена, Юлия Трепте, която поставила един до друг надгробните олтари на двама съпрузи… (кой знае как се е чувствал третият, ако е имала такъв). Това, което предизвиква смях, е, че за първия съпруг е направила много хубав олтар, знак за любов. За втория обаче е поръчала олтар с по-лошо качество, със съвсем кратък и банален надгробен надпис…

Описвайки това общество, което изглежда по-напреднало от нашето в тези аспекти, Сенека казва: „Никоя жена не смяташе, че трябва да се черви [от срам] заради собствения си развод, тъй като дори най-уважаваните дами бяха възприели навика да броят годините си не по имената на консулите, а по имената на съпрузите си“.

Жером Каркопино^[1] е описал не без известен сарказъм как се е променила римската жена от републиката до империята: „… жената, която [преди] беше силно подчинена на властта на своя съпруг и господар, сега се е изравнила с него, прави му конкуренция, ако не властва над него. Била е поставена в режим на общност на благата, а сега живее в режим на почти пълно разделение. Тогава е била горда от своята плодовитост, сега се бои от нея. Била е вярна, а сега е непостоянна и покварена. Разводите й са били редки, сега следват един след друг в такъв бърз ритъм, че лекомисленото им редуване е равностойно, както казва Марциал, на практикуването на законно прелюбодеяние“.