Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (60)

Какъв е бил Милано тогава?

Търговецът на кехлибар пристига най-сетне в Паданската долина. Можел е да отиде в Аквилея, където съществува процъфтяващ пазар на тази стока. Но е предпочел да мине оттук, защото има много добър клиент за неговите парчета необработен янтар. Това е една от най-видните фамилии на древен град с име… Медиолан. Тоест Милано.

Естествено, площта на Милано в римската епоха не е сегашната. Достатъчно е да се каже, че мястото, на което ще бъде изграден замъкът Сфорцеско, днес в абсолютния център, в епохата на Траян е още извън градските стени, в полето. Въпреки това Милано е важен град на шахматната дъска на Италия по времето на императорите. Бил е изключително полезна тилова база в кампаниите на Юлий Цезар, а по-късно Август е наредил да бъде опасан с дълга защитна стена.

Размерите му? Поставете в редица шест-седем площада като този на Катедралата и ще го прекосите от единия до другия край на републиканските му стени. Следователно той не е грамаден, но си има всичко — форум, терми, красив театър, дори дълъг цирк за надбягвания с колесници и коне вътре в периметъра на селището, нещо необичайно за римските градове (обикновено всичко това е извън тях). Затова пък амфитеатърът за гладиаторски борби, който отговаря на днешния стадион Меаца (Сан Сиро), през римската епоха се намира извън градските стени. Това означава, че миланците трябва да излязат през една от портите, за да посетят зрелищата.

Медиолан е романизирано келтско име. Всъщност селището е основано седем века по-рано от племето инсубри.

Според някои учени то е наречено Медиолан^[1], тъй като се намира в средата на обширна мрежа от пътища. И още от самото му възникване центърът му е съответствал горе-долу на сегашния, с площада на Катедралата.

Тогава очевидно не е имало никаква „Мадунина“^[2], която да се извисява в небето. На нейно място обаче вече се е издигала друга свещена женска фигура във вътрешността на важен храм. Това е била статуята на Белизама, богинята на изкуствата и занаятите, свързани с огъня. Гръцкият историк Полибий, живял около двеста години преди раждането на Христос, я уподобявал на Минерва.

В нейния храм, „катедралата“ на келтската епоха, се намирали много почитаните военни знамена на галите инсубри, наречени „непоклатимите“.

За идващия от дълъг път Милано има приветлив вид — дълга линия от ниски стени, над които се издигат кули на равни разстояния. Стълбовете дим, извисяващи се отвъд древния защитен пояс, говорят за изпълнен с живот град. Нещо, което радва търговеца на кехлибар, изморен от дългия път и жаден за хубава баня, и го подтиква да подкара по-бързо колата. И ето че тя се превръща в точица в далечината, бързо погълната от една от портите.