Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (59)

Освобождаването

Колоната от коли официално е спряна и й е наредено да се отмести в края на пътя, за да не пречи на преминаването на другите. Извикана е жената на началника на митниците. Когато влиза в стаята офис на съпруга си, тя заварва там онова момиченце с тъмносини очи и руси разрошени коси, увито в одеяло и с чаша мляко в ръка.

Достатъчни са няколко ласкави думи на жената на неговия език и момиченцето се хвърля в прегръдките й.

Не е нужно много, за да го накара да й каже, че mango не е неин баща и че русата девойка не й е майка. По-трудно е да накара да говори девойката, която е парализирана от ужас. Но и този път съпругата на митничаря и езикът, който ги свързва, постепенно разчупват леда.

И двете са били пленени в центъра на Германия от „ловци на хора“ от техните племена, които после са ги продали на този търговец на роби.

Началникът на митницата, след като събира своите хора, отива при mango и официално му отнема правата над двете робини, като ги освобождава на мига, както предвижда законът. Мъжът облещва очи и почервенява от гняв, но не може да направи нищо. Заплаща своето мито и нарежда на колоната да тръгне.

Клатушкайки се и с резки подскоци колите клетки възобновяват пътуването си към Паданската долина. Зад решетките никой не се обръща. Всички са в очакване да разберат каква ще е тяхната съдба на първия пазар на роби, който вече не е далеч. Въпрос на няколко дни.

И така, конвоят със своя товар от съдби се отдалечава, скърцайки, завива и изчезва.

Проследяват го тъмносините очи на едно момиченце, което се притиска до „новата“ си майка. Да, началникът на митницата го е разбрал — неговото семейство днес се е увеличило с още един член…