Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (58)

Криене на робите

Положението с колите с роби е съвсем различно.

Mango ходи нервно нагоре-надолу, притискайки митничарите, защото неговата стока „се разваля“ на студа. Но с това само засилва педантичността на контрола. Изнервени от грубия му и арогантен тон, митничарите започват да ровят навсякъде, даже и в личния му багаж, за да търсят недекларирани предмети. Претърсват дори стражите и целия персонал на конвоя.

Mango не е притеснен от контрола — той е чист, знае, че няма да намерят нищо. Смъртта на онези роби е намалила печалбите от продажбата и затова сега прекарва две робини като свои близки. Едната е русото момиче, което видяхме на леглото в колата. Другата е момиченцето с втренчения поглед. Облякъл ги е в хубави дрехи и ги е накарал да седнат в колата отпред, до него. Твърди, че са неговата жена и дъщеря.

Избрал ги е, защото са най-ценната му „стока“ и на пазара ще вземе много за тях — и двете са красиви. Освен това може да е сигурен, че ще мълчат. Едната е тероризирана и му се подчинява напълно, заплашил е, че ще я убие. Другата никога не говори… Този трик е минавал много пъти. Но е рискован.

В това отношение римският закон е недвусмислен, както напомня Лайънъл Кесън, професор в Университета в Ню Йорк и голям експерт по пътуванията в Античността. Ако на границата някой се опита да прекара тайно роб, представяйки го за член на семейството, и този роб разкрие истинската си идентичност, тогава бива освобождаван на мига. И става свободен човек.

Началникът на митницата гледа девойката и момиченцето… и се изпълва с подозрения. Нормално е търговец на роби да притежава хубава съпруга и дъщеря. Но има една озадачаваща подробност — в колата е видял само едно легло. То е тясно и за сам човек, какво остава за двойка. И освен това, къде спи момиченцето? Няма място дори на земята.

Разбира, че нещо не е както трябва. Наблюдава двете, седнали на капрата на колата, и е поразен от празния поглед на детето. Това е поглед, който не се забравя. Началникът на митницата разбира всичко… Но как да я освободи? Трябва тя да каже, че е робиня.

Тогава му хрумва нещо. Сваля си шлема. Приближава се до момиченцето. Усмихва й се и тихо подхваща приспивна песничка на езика на германите. Тя е една от тези, които неговата съпруга (младата жена, която ще получи накита от кехлибар) пее на току-що родената им дъщеричка. Съпругата му е освободена робиня. И тя произлиза от Германия. Обаче е трудно да се каже дали от племе, близко на това на момиченцето. Народите на Германия са толкова многобройни, имат многобройни диалекти и различни обичаи. Но езиците им все пак си приличат. Кой знае дали ще накара детето да се отпусне…

Началникът на митницата се взира в очите му и запява първата строфа, но не се случва нищо. Запява втората… Нищо. Опитва се да започне третата, шепнейки я нежно на ухото на момиченцето. Сега то го прегръща с малките си ръчички. Сега очите му са светнали. И извиква на висок глас майка си.

Съдбата му внезапно отново се е променила. Началникът на митницата го взима на ръце, после издърпва и девойката „съпруга“ в сградата на митницата. Mango се опитва да ги задържи, после се нахвърля върху тях. Спира се обаче, когато други двама митничари, проследили сцената, изваждат мечовете и ги опират в гърдите и гърлото му. Той вдига ръце и отстъпва към колата. Разбрал е, че играта е свършила.