Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (52)

Търговецът на кехлибар

Малък конвой от коли пресича гора с тъмни и много високи дървета. Като в антично танго вятърът сграбчва клоните им и силно ги разклаща. Звукът, който акомпанира техния лъкатушен танц, е непрекъснато свистене, напомнящо далечен вой. Изглежда така, сякаш всички вълци в тези безкрайни гори са започнали да вият едновременно.

Човекът, който кара последната кола, е с напрегнато лице. Продължава да хвърля притеснени погледи нагоре, както надясно, така и наляво. Но тъмните му очи се спират и на нивото на стъблата на дърветата и се взират в гъстата гора, за да видят дали там вътре не се движи нещо.

Вървим на юг, успоредно на границата, която не е далеч. В тази област нападение на германи е винаги възможно, но е малко вероятно. По пътя непрекъснато преминават патрули, освен това постове със стражи на кон са разположени на малко разстояние един от друг на стратегически места.

Човекът го знае, минавал е много пъти оттук. Притеснява се не от това, което е навън, а от това, което е вътре в колата му — кехлибарът.

Той е търговец на янтар. Но толкова ценен товар, истинско съкровище, не е превозвал никога досега.

Нашата сестерция, вече сте го разбрали, е преминала в неговите ръце. Дали са му я като ресто, когато си е взел чифт нови сандали от дюкян в Могонциак. Продавачът пък я е получил от центурион, дошъл да купи едни красиви женски бродирани сандали. „За годеницата“, така казал…

Търговецът е влязъл в дюкяна няколко минути след това, на връщане от дълго пътешествие отвъд границата. Старите му обувки напълно са се износили, но си е струвало. През това пътуване е успял да придобие парчета кехлибар с невиждано качество и размери.