Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (50)

Тайната за силата на легионите

Никой, както твърди Лютвак, не си и помислял да набере нови войници през януари и да ги изпрати в Ирак през ноември. Минавали поне две години, преди новите набори да могат да видят лицето на врага. Дълго ги обучавали и тренирали, за да станат военни „професионалисти“. Всеки легионер представлявал истинска инвестиция. Така че разбираемо е защо никога не ги изпращали на първата линия.

Освен това през императорската епоха не се насърчавали „геройските постъпки“. Те били част от гръцкия свят или от този на германите и келтите. Прочут е станал отговорът на Сципион Африкански, даден на противник, който го предизвиквал за индивидуален бой: „Майка ми ме е направила военачалник, а не обикновен боец“.

Но когато римляните решавали да се сражават, били безмилостни. Всъщност те разбирали, че употребата на сила има една-единствена цел, следователно трябвало да я използват по възможно най-брутален и бърз начин, за да достигнат за възможно най-кратко време до мира (за империята).

Римляните можели да си го позволят, защото нямали телевизии, нито обществено мнение, което да настръхва при вида на убити цивилни. Така че те били способни на „престъпления срещу човечеството“, както биха ги определили днес, с нечувани измерения. В това отношение техният свят е бил много по-различен от нашия.

Има едно нещо, за което никога не мислим, но то обяснява и бруталността при сблъсъците. В Европа и Средиземноморието тогава имало много гори, обширни, малко населени пространства, малки селища. Общо жителите на империята вероятно били стотина милиона — съвсем малко! На практика два пъти колкото Италия на територия, която се простирала от Средиземноморието до Северна Европа и Азия. Следователно малко на брой сражения позволявали да се завладеят цели региони или да се прогони врага за дълъг период. Било все едно да спечелиш финалите с един-единствен мач, без да участваш в шампионат. И римляните били разбрали коя е най-добрата система за постигане на тази цел — войската от професионалисти.

Но какво всъщност защитавали легионите? Не императора или градовете, а римската система — от търговската мрежа до финансите, от културата до начина на живот. Империята гарантирала спокоен живот. Всички основни блага (храна, вино, секс, къпане) били евтини. Всички знаели да четат, да пишат и да правят сметки. Всеки ден имало забавления, безплатни или почти (надбягвания с колесници, театрални представления). В сравнение с племената в горите римляните били със светлинни години напред.

На варварите всичко това трябва да е изглеждало като истински рай. Затова оказвали натиск по границите, не за да разрушат империята, а за да бъдат част от нея! Точно както тези, които живеят днес в Третия свят, не искат да заличат Ню Йорк или Запада, а да си сложат джинси и маратонки и да живеят в „системата“ с всички нейни привилегии.

Това желаели варварите, които се струпвали по границите на империята. Грешка е да се мисли, че целта им е била да я разрушат. Чукали на вратата, за да влязат и да участват в празника.

Това искали например готите, искали земи, на които да се установят, и с времето успели да ги получат — Италия станала остготско царство. Прочутото разграбване на Рим не било продиктувано от желание да зачеркнат римската цивилизация, а напротив, било отмъщение на вестготите, защото император Онорий отказвал да им даде земи. Най-накрая те се установили в Южна Франция и Испания. Така постъпили и вандалите, бургундите, франките, англите, саксонците, лунгобардите, които се заселили в различни области на Европа след падането на Римската империя. Падане преди всичко „административно“, защото в ежедневието стилът на живот си оставал римският, с пътища, фрески, терми, конни надбягвания, макар и вече в пълен упадък. В действителност всички варвари, навлезли в Европа, в крайна сметка направили това, което винаги били желали — цивилизовали се. Никакво номадство вече, никакви коли и шатри, а удобен живот в сградите на града. Променили начина си да се обличат, да се хранят… Привличало ги „западното общество“, онова, което днес тласка хиляди хора отчаяно да имигрират, прекосявайки Средиземно море или границата между Мексико и Съединените щати. То съществувало още тогава, но имало друго име — Римска империя.

В продължение на векове легионите по границите отблъсквали варварите по единствения възможен начин — силата, и преди всичко заплахата да я приложат всеки момент.

Но колко е струвало това на римския данъкоплатец?

Едуард Лютвак дава следния отговор: една стратегия се измерва на основата на това колко сигурност дава на колектива. В случая с Рим той дава пример с Калигула, който се помни като жесток диктатор, но в действителност, според Лютвак, като администратор е бил стратег от най-висока класа. По негово време цялата империя е била пазена от двайсет и пет легиона (тоест малко повече от 130 000 легионери) и подобен брой помощни войници. Общо, малко повече от 250 000 души. Те наистина са малко, за да защитават цялата империя (въпреки че по времето на Калигула Британия още не влиза в нея). На всички тях заплащането било прилично, били хранени добре, имали лекарско обслужване, болници. Най-много средства отивали за пенсиите. Но идеята, че една цяла империя, която покрива три континента, е защитавана от войници, които едва изпълват два или три футболни стадиона, е нещо невероятно и единствено по рода си в Античността.

Войската се издържала от данъците и в епохата на империята всичко било организирано така, че да носи пари.

Освен това, със съоръжения като Адриановия вал и системата от ограждения, ровове и укрепления империята намалила още повече броя на войниците, които да разполага покрай границите в тези зони. Следователно намалила и разходите (валът на Адриан в някакъв смисъл представлявал войник робот, който заменял легионерите точно както правят машините в промишлеността).

По-късно, когато възприели различна система за контрол на границите, не вече една защитна линия, а открита граница с войска, надробена и разгърната в дълбочина, разходите се увеличили точно когато имало по-малко пари на разположение. Тогава започнал упадъкът.

Следователно римляните били успели да намерят начин да контролират разходите за защита на империята, а оттам и на римската цивилизация.