Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (49)

Повече власт, отколкото сила

Току-що наблюдавахме легион в сражение — каймакът на войниците на Античността, обучени с много труд и разходи. Да се опитаме за миг да напуснем бойното поле. И да проникнем в мислите на римлянина. Какво е значението на това, което видяхме, и преди всичко на тази победа?

Отговорът се съдържа в една-единствена дума, която обяснява отчасти дълголетието на Римската империя — разубеждаване.

Легионерите се сражаваха, за да пометат група варвари, които, честно казано, не представляваха опасност за империята. Но действията им — да. Ако не бяха наказани, други народи, на други места щяха да започнат да им подражават и това вече можеше да създаде големи проблеми.

Такава е същността на стратегията на легионите — да всяват страх. Легионите са „атомното оръжие“ на Античността.

Това обаче не е всичко. Много други войски са всявали ужас в миналото. Но системите, народите и империите, които са ги създавали (от Атила до Чингис хан, от Наполеон до Хитлер) са изчезнали много „бързо“ от Историята в сравнение с хилядата години на римляните на запад и със следващите хиляда на изток (с Византия).

Всъщност римляните са умеели да съчетават стратегията на властта и на силата по невероятно ефективен начин, благодарение на който техният свят е просъществувал много дълго. И легионите са били оста на тази стратегия.

Римляните са съумели да създадат всяваща ужас войска, чиято тайна е била непрекъснатата тренировка. Военна машина за всяване на страх. И всичко това, за да… не трябва да се сражават! Защото такава войска е истинска възпираща сила.

Така политиката, която Римската империя винаги се е стремяла да прилага на практика, е била да придобива повече власт и да използва по-малко сила.

С други думи, посланието към врага е било следното: готов съм за бой и съм много силен. Ако ме предизвикаш, ще те унищожа. Si vis pacem, para bellum, „Ако искаш мир, готви се за война“.

Много ясен пример за употребата на властта ни дава по изключително красноречив начин случилото се в Масада през 73 г. сл.Хр.

Юдейското въстание, избухнало в Палестина (Iudaea до 135 г. сл.Хр. и Syria Palaestina след това), било потушено и удавено в кръв. Малки групи бунтовници избягали и отишли да се укрият в отдалечени области на провинцията. Така в Масада през 66 г. сл.Хр. хиляда зилоти^[1] (мъже, жени и деца) се барикадирали на едно непревземаемо място — дворец крепост на върха на висока 400 метра скала със стръмни склонове от всички страни. И днес още при вида на крепостта човек остава поразен — тя изплува като айсберг от дяволската равнина на Мъртво море. Веспасиан изпратил там цял легион (X Фретензис) и подкрепление от още 7000 души. Легионът обградил „острова“ на Масада и разположил там осем лагера с легионери. Можете да си представите логистичните трудности, свързани с издръжката, продължила месеци (може би две години, не е съвсем ясно), на 13 000 души в най-сухата пустиня на планетата — трябвало да се доставя вода, храна, дървен материал… Но обсадата сама по себе си не била достатъчна, посланието трябвало да бъде ясно — ще ви заловим където и да сте. Така че построили дълга рампа от седименти, пясък и стволове на дървета (доставени кой знае откъде), която се изкачвала нагоре и по която можело да се стигне под стените на двореца крепост. Изтласкали по рампата дървена кула с колела, осем-десететажна, снабдена със стеноломна машина (aries). Когато на следващата сутрин римляните разбили стената и нахлули в Масада, всички зилоти се били самоубили.

Новината се разпространила навсякъде, благодарение и на описанията на Флавий Йосиф^[2], и била предупреждение за всички, че който се опита да се бунтува в провинциите, ще бъде унищожен.

Издръжката в продължение на месеци на цял легион в пустинята изисква много големи разходи, особено ако трябва да се заловят само хиляда души. Но ползата, която ще се извлече от това, ще бъде огромна. Вече никой в империята няма да посмее да се опълчи и следователно ще се избегнат други разходи, още по-тежки. Освен това, тъй като римската власт ще се увеличи и впоследствие неприятелите няма да посмеят да се бунтуват или нападат, хората ще приемат имперския закон и Рим ще стане още по-могъщ.

По този повод Едуард Лютвак, голям експерт по римска военна стратегия, обръща внимание, че всеки път когато успешно е залагал на „властта“, Рим е придобивал още по-голяма власт.

Когато обаче трябва да се използва войската, следователно силата, нещата са по-различни. При едно сражение загиват много войници, които са били обучавани и тренирани дълго време, а това е разход. С други думи, силата се изразходва с времето и те прави по-слаб. Напротив, властта, ако е използвана добре, се увеличава прогресивно и намалява разходите.

Римляните знаели това и въпреки че притежавали най-мощната войска в Античността, я използвали предпазливо, само в краен случай. И посвещавали дните си на други битки, които не изисквали да се мобилизират легионите — битките на разубеждаването.