Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (46)

Стената от щитове на легионерите

Сега неприятелят настъпва в бяг срещу редиците на римляните. Дошъл е моментът, сблъсъкът предстои.

Легионерите застават здраво на земята и стискат оръжията. Заедно с помощните войници до тях те образуват дълга стена от щитове, в която всеки момент ще се вреже ордата на хатите. Сблъсъкът е ожесточен. Все едно че по време на буря гледаш вълните, които се разбиват в твърдата маса на вълнолома. Започва клането.

Всъщност мечът е специална сабя, масивна, не много дълга (около метър и половина) и с остриета от двете страни. Употребата му обърква врага. Легионерите са обучавани не да замахват като със сабя по неприятеля, а да го пробождат, нанасяйки бърз удар, защото се знае, че и рана, дълбока само четири или пет пръста, обикновено е смъртоносна. Освен това така не се рискува мечът да остане заклещен в тялото на противника — той може бързо да се изтегли, за да бъде употребен отново.

В това отношение легионерите са изключително ефикасни — откъм щитовете излизат поразяващи врага сребърни светкавици. Някои легионери се прицелват в лицето, защото раните там са по-впечатляващи и предизвикват повече страх във вражеската войска. Други пък вдигат щита внезапно, като механизъм на гараж, и поразяват неприятеля изотдолу.

Центурионът Магн върши своята работа, сражава се, но в същото време насърчава своите.

„В корема, Марк! В корема! Удряй ниско!“ Това всъщност е лесен удар. Варварите са снабдени с дълги саби, идеални за нанасяне на саблени удари, но когато „стоварват“ оръжието, вдигайки ръката си, излагат целия си хълбок в позиция, удобна за врага.

Легионерът е много по-защитен. Той носи ризница от ленти, която не възпрепятства движенията му, въпреки че тежи 15 килограма. Любопитна подробност — размерът на ризниците е еднакъв за всички, защото благодарение на връзките те могат да се разширяват или стесняват според мерките на този, който ги облича.

Учудващо е, че в разгара на битката центурионите продължават да дават съвети, да критикуват или да окуражават, все едно че са на тренировка. Правят това, което прави треньорът на боксьор от ръба на ринга. Само че на ринга, в схватката, са и те самите…

Варварите се нахвърлят върху римските щитове, без да „играят като отбор“, а поединично, според логиката на героичната битка, както е в тяхната традиция, докато римляните действат в група. Докато един легионер се сражава, този зад гърба му вдига щита си и го изнася напред леко наклонен, за да прикрива врата и лявата страна на своя другар. И ако е необходимо, удря с него неприятеля в лицето. Всъщност щитът може да бъде и ефикасно нападателно оръжие.

За миг на центуриона му притъмнява пред очите. Току-що е получил ужасен удар върху шлема. Но кръстовидният предпазител, който обхваща горната му част, го е спасил. Без да губи самообладание, насочва меча право към гърлото на противника и той се сгромолясва на земята. После нанася удар в хълбока на неговия другар, който за част от секундата се е спрял, виждайки приятеля си смъртно ранен.

Сега обаче първата линия на римляните се е изтощила. Центурионът, въпреки че се сражава, забелязва това с крайчеца на окото си и чака подходящия момент. Веднага щом варварите отстъпват малко, за да организират нова атака, той дава заповед: „Mutatio!“^[1].

Войниците от първата линия правят крачка назад и другарите им зад тях заемат местата им. Така първата линия отново се състои от свежи войници, докато варварите се изморяват все повече, губейки ясна представа за битката.

Центурионът наблюдава централния сектор на римските редици, където се е концентрирала вражеската атака. Те издържат и постепенно отблъскват напора на хатите.

С ужас забелязва, че един от помощните войници току-що е отрязал главата на неприятел — държи я, като я е захапал със зъбите си. Сцени като тази не бива да ни учудват. Помощните войници са варвари и режат главите на противника, както изисква традицията им. Келтите например заковават вражески черепи на вратите на своите колиби, както се прави с ловните трофеи, или излагат главите и черепите на убитите врагове на входа на селищата си. Европа, извън пределите на Рим, е населена с племена от главорези.