Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (45)

Сражението започва

Сега хатите са много близо и са се събрали в плътна маса, която надава викове и пее химни. Окуражават се. Това е прелюдията към атаката. Римляните го знаят. Много ръце, мокри от пот, стискат копията, много гърла са пресъхнали…

Масата на хатите се разлюлява многократно. Тя наистина е огромна, покрива цялата тревиста равнина пред римляните, сякаш е жива гора…

Внезапно атаката започва. С продължителен вик хиляди германи се устремяват напред, саби проблясват на слънцето, шарени щитове се движат ритмично, дълги копия се насочват към линията на врага.

Сега са може би на 300–400 метра. Но римляните още не реагират. Легатът избира подходящия момент. Когато той настъпва, издава толкова чаканата заповед. Тя се повтаря няколко пъти от командващите отделните части. Роговете, големи колкото колелата на велосипед, също многократно изсвирват сигнала за атака. Това са радиостанциите на Античността. От хълма scorpiones и балистите изстрелват десетки дълги стрели. Те минават със свистене над главата на центуриона Магн. Прилича на звука, издаван от рояк разгневени стършели. За няколко секунди стигат над варварите и пикират надолу. Това е истинска сеч, много хора изчезват, сякаш засмукани от земята, като оставят дупки в напредващата орда. Но атаката не спира. Стрелите продължават да летят. Гледката е впечатляваща. Хатите са толкова компактни, че почти всеки изстрел уцелва някого.

Ново изсвирване на рогове. Нови рояци стрели от римските редици. Идват откъм сирийските стрелци (други помощни войски на легиона). Техните лъкове са сложни, те са най-мощните в империята. Ако scorpiones и балистите са оръдията на Античността, тези лъкове са картечниците.

Центурионът и войниците му чуват ръмженето на стрелите от scorpiones и балистите и свистенето на стрелите на лъковете. При всяко прелитане падат поразени хати. Изстрелите са точни, помага и липсата на вятър. Сирийските стрелци са сред най-ценените. Техните части лесно се разпознават на хълма. Имат конусовидни заострени шлемове и дълги до земята облекла.

Но това не е всичко.

Сега в небето се е добавил и друг шум. Той е предизвикан от „куршумите“, изстрелвани от прашкарите от Балеарите. И те са част от помощните войски на легиона. Римляните винаги са възприемали оръжията и техниките на най-опасните неприятели, които са срещали. Тези прашкари са наистина смъртоносни. На островите си свалят с прашките дори летящи птици. Следователно за тях е детска игра да улучат човешко същество. Способни са да уцелят челото на неприятел и на 100 метра. Всички са добре подбрани стрелци и всеки техен удар съответства на изстрел на снайпер. Невероятно е — завъртат едва два пъти прашката във въздуха и „куршумът“ им полита с поразяваща скорост. Когато уцели тялото на противника, често навлиза надълбоко и ръбовете на кожата се затварят, като изключително затрудняват изваждането.

Тези „куршуми“ имат формата и големината на жълъд и са от олово. Всъщност те са топчета, направени по много прост начин — като се капе разтопено олово в малки форми или в дупката от пъхнат пръст в пясъка.

Понякога войниците пишат върху тях обидни или подигравателни думи по адрес на неприятеля. Едно прочуто изречение се чете върху куршум, използван по време на Гражданската война и запазен в Гражданските музеи на Реджо Емилия. Войник на Марк Антоний е издълбал върху него много красноречиво послание, адресирано до Октавиан: PETE CULUM OCTAVIANI^[1].

Много са поразените хати, но ордата не спира да напредва. Грубата сила е в основата на стратегията на много германски народи. Ударната вълна, която помита всичко — такъв е духът на щурмовете. А после, в момента на срещата, всеки за себе си. Води се индивидуално сражение.

Диаметрално противоположна е римската стратегия. Войниците се бият в групи. Побеждават, защото са обединени и се сражават „в хор“.

Неприятелят се приближава. Магн дава нареждане на своите четири реда легионери да се приготвят за бой.

Войниците хващат копията, които ще хвърлят постепенно — първата линия, после втората, третата и накрая четвъртата, като в смъртоносна „вълна“.

Центурионът дава знак с вик. От първата линия тръгва първият откос на pila^[2]. После се включват втората, третата и четвъртата линия. За няколко секунди само от неговия сектор са хвърлени 80 pila, които се изсипват над неприятеля и пробождат тела и щитове. Истинска сеч.

Pilum наистина е смъртоносно оръжие, усъвършенствано от римляните с течение на времето. То не е обикновено копие, то е high tech оръжие. Има дълга дървена дръжка и много дълъг и тънък железен прът, който завършва не с връх във формата на листо, а с голям заострен конус. В центъра топка от желязо или бронз придава на оръжието значителна маса, която увеличава ефекта на удара.

Хатите вдигат щитовете, за да се предпазят от срещата с pila. Това обаче е безполезно.

Ако острието уцели някого, цялото копие преминава през него. Ако пък удари щита, го пробожда — отваря голяма дупка, през която тънкият метален прът продължава пътя си, докато порази човека. Или се спира и се сгъва. Всъщност прътът е от меко желязо, което се огъва лесно (съществуват дори и дървени, направени така, че да се счупват при сблъсъка и вече да не са твърди, а да се „клатят“, окачени на дръжката). Целта е варваринът да не може да ги мята обратно към римляните и преди всичко да трябва да захвърли щита си, станал много тежък от прегънатия pilum. А войник без щит в битката е на практика мъртъв.

В сражението копието е пушката, уинчестърът на епохата — предназначението му е да поразява врага.

След като приключи хвърлянето на pila, легионерите изтеглят меча. И плътно подредените редици чакат врага за това, което един Римски пълководец е определил като „работа за месар“. Всеки момент ще го видим. Хатите са се забавили и почти са спрели, за да се реорганизират и да попълнят празните места в строя си (загубите, които са понесли, са наистина много големи).

Центурията на Магн е получила нареждане да застане отстрани на помощните войски, за да отблъснат заедно врага, защото хатите са се разпрострели и са наистина многобройни. Сега легионерите вадят от ножниците мечовете. Любопитно е, че ножниците не са вляво, както е прието. Те са вдясно. Това е, за да не пречат на ръката, която държи щита. Следователно, за да извади меча, ръката трябва да се завърти около себе си, но легионерите са свикнали и издърпват оръжията за по-малко от секунда.