Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (40)

XXII легион Примигения на поход срещу врага

Нашата монета заедно с други в чантичката на центуриона е скрита в основата на дърво, под един извит като дъга корен. Той не иска тя да попада в ръцете на врага, в случай че го убият или пленят. Така правят много други войници. Това се е превърнало в нещо като заклинание против уроки. Сега центурионът заедно със своите хора се движи още от разсъмване във вражеската територия.

Става дума за важна „полицейска“ акция отвъд границата, която обаче не ще остави следи, защото до нас няма да достигнат писмени свидетелства за нея.

Били са необходими два дни, за да се стигне дотук. Хората, екипажът и конете са били превозени, като са се използвали всички плавателни съдове — от леките либурни до широките и поемащи голям товар салове (които, както археолозите са открили, са били „тировете“ на онова време, много разпространени по бреговете на Рейн), използвани в случая като средство за десант. Последвал е дълъг поход в буферната територия. Докато се е стигнало до нейните граници. На практика фитилът, който е предизвикал намесата на римляните, е било разрушаването на някои наблюдателни кули и на два предни поста от помощни войски от страна на мощен контингент варвари от германското племе хати.

Те са див и войнствен народ, главно действащо лице в предишните десетилетия на ожесточени сблъсъци с Рим и на опустошителни набези. Империята отдавна се опитва да ги включи в орбитата си. Но винаги й е било трудно да сключи с тях трайни споразумения. В този случай те вероятно ще искат да се възползват от обстоятелството, че император Траян е ангажиран в далечните войни в Месопотамия. Необходимо е да се отблъсне офанзивата им, преди идеята за слабостта на Рим да се разпространи и сред други групи.

Сега срещу тях се движи цял легион с подкрепления. XXII Примигения, буквално „посветен на богинята Фортуна (Примигения)“, е основан от император Калигула преди по-малко от осемдесет години, през 39 г. сл.Хр. Не за първи път се сблъсква с варварите хати, правил го е често и винаги е побеждавал. Познат е като легион от „сурови воини“, свикнали да се сражават срещу най-отявлените и „изпечени“ неприятели на империята.

Разбира се, имало е и години, които трябва да се забравят, когато в братоубийствените битки срещу други легиони, подкрепили провала на Нерон, XXII легион е избирал грешната страна… Но впоследствие са му прощавали. Той е бил единственият легион в Германия, устоял на атаките на неприятеля по време на въстанието на батавите през 70 г. сл.Хр. После допринесъл за поражението на узурпатора Сатурнин (Луций Антоний Сатурнин) през 89 г. сл.Хр. Така си заслужил благодарността на император Домициан, който го удостоил с титлата Pia Fidelis (Domitiana), тоест „лоялен“ и „верен“.

Когато погледне тези хора, човек вижда уверени погледи и стегнати тела, от години привикнали с живота на границата, както свидетелстват и белезите на мнозина от тях. Но преди всичко забелязва тяхната решителност на професионални воини и нетърпението им да участват в голяма операция срещу заклетите им врагове.

Римската колона се движи с часове в равнинна територия. Хълмовете са все по-редки и в далечината се забелязват очертанията на гъсти и тъмни гори. Оттам, според разказите на оцелелите, са изскочили ордите на варварите и пак там са изчезнали като змиорки в скалите.

Легионерите се придвижват в строго определен ред. На предната линия е винаги конницата, която като рояк пчели проправя пътя и го „разминирва“ от евентуалните засади. Следват отделенията на леко въоръжените помощни войници, после идва корпусът на легиона с неговите кохорти, с обоза и военната техника.

Нашият центурион, Тит Алфий Магн (от Бонония, днешна Болоня), е близо до челото на легиона и налага на своите хора ритъма на придвижването.

Войниците внимателно оглеждат околностите, за да са готови в случай на засада.

От време на време центурионът се обръща и наблюдава дългата римска колона. Забелязва и белия кон на командващия — легата, решителен и достоен за доверие човек, когото много уважава.

Между себе си и него вижда символите на легиона, козирог и Херкулес, на върха на много емблеми и знамена, които се поклащат над шлемовете на войниците.

Да не говорим за златния орел, „духът“ на легиона, издигнат в първата кохорта на върха на дълъг прът. Да се носи орелът е чест и тя се полага на aquilifer^[1], войник, чийто шлем се подава от зиналото гърло на кожата на лъв, обгръщаща раменете му като наметало. Да се загуби този символ в битка е най-голямото безчестие, той е повече от знаме. Той е духът на легиона и е почитан като истинско божество. Ако бъде пленен или унищожен, целият легион ще бъде зачеркнат.

Също толкова важен е златният лик на императора, поставен в ниша на върха на пилон. Той сякаш символизира пряката връзка между държавния глава и войниците.

В тази гора от копия и символи се извисяват и други странни знаци. Всяка центурия има много дълги копия, върху които са разположени вертикално кръгли златни пластини и един полумесец.

Не е съвсем ясно какво представляват, може би кампаниите (пластинките) и прекосените морета или реки (полумесецът). Фактът е, че никога не са повече от шест, следователно имат друг смисъл, който не познаваме. На върха се виждат, в зависимост от случая, позлатени лаврови венци, което като че ли символизира отворена за поздрав длан (лоялност). Всеки, който носи тези знаци (signifer), е покрит с кожа от мечка или вълк, чиято озъбена муцуна служи за обвивка на шлема.