Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (30)

Когато Париж е бил по-малък от Помпей

Вече не вали. Двамата мъже на коня се движат бавно по път, покрай който минава дълъг акведукт. През арките му могат да се видят надгробните камъни на некропол, белег, че селището е наблизо. Гробищата са винаги малко извън града. В края на пътя се появяват първите къщи. Скоро двамата се озовават сред шумната тълпа на главната улица в центъра. Но за какъв център става въпрос?

Погледът ни попада на надпис на входа на гостилница. Заедно с цените е дадено и името на заведението и рисунка: „При петела на Лутеция“. Следователно се намираме в Лутеция Паризиорум, в бъдещия Париж!

Той е неразпознаваем. Представлява безлично селище с може би 8000–10 000 хиляди жители.

По-малък е от Помпей, който е наброявал около 20 000 души. Площта, която заема, е колкото на сегашния Латински квартал в Париж.

Поразява това, че бъдещата столица на grandeur francaise^[1] е голяма колкото общината Ветрала^[2] и че е три пъти по-малка от градчето Бусто Арсицио^[3] или Пинероло^[4]!

Или че днес Бари има двайсет пъти повече жители (и море, както се казва). Но така е в римската епоха…

Сега минаваме по cardo maximus, главната улица, разположена в посока север-юг, която французите ще нарекат Рю дьо Сен Жак, пренебрегвайки истинския й произход. Къщите са ниски и имат най-много два етажа.

Любопитно е да се потърсят и да се разпознаят в римския град белезите на бъдещата модерна столица. Има много изненади. Преди всичко сега градът не е столица, а само едно от градчетата на провинцията. Столицата е Лион (Lugdunum), много по-голям град, може би най-големият на запад от Алпите. Париж ще получи сегашното си наименование едва към края на Римската епоха и ще стане столица след четири века, в 508 г., при франките, които ще дадат своето име и на цялата държава (Франция). Въпреки че тези варвари са поставили началото на първата династия крале, чудно е, че французите, открай време горди със своя галски произход (до такава степен, че определят всякаква римска находка на тяхната територия като „гало-римска“), са запазили името на един германски народ нашественик…

Продължаваме нашата разходка из града. Минаваме на кон близо до едно „бистро“ на Лутеция, всъщност това е popina, барче таверна, каквито могат да се видят навсякъде из империята.

Долавяме пътьом разговор между няколко прави мъже с керамични чаши с бяло вино в ръце, популярното blanc, което се поръчва днес на бара…

„Преди малко Гелиан, глашатаят на търга, продаваше момиче с не много добра репутация, една от публичния дом. Тъй като офертите бяха доста ниски, той се стараеше да убеди всички, че момичето е девствено, и взе да го притиска към себе си, докато то, за да се включи в играта, се правеше, че се дърпа. И той го целуна един, два, три, четири пъти… Искате ли да знаете какво спечели от тези целувки? Този, който преди това предлагаше 600 сестерции, си промени намерението!“ Приятелите му избухват в смях.

Не знаем дали историята му е вярна, или просто цитира известна шега от „Епиграмите“ на Марциал и я представя за своя.

Наблюдаваме другите клиенти. Лицата са на келти и на търговци, слезли от корабите на брега на Сена. На практика тук ситуацията много напомня тази в Лондон. Париж също е „изобретен“ от римляните.

В тази област първоначално живеело племето (вероятно номадско) паризии, принадлежащо към галите сенони. По време на кампанията за превземане на различните региони на Галия през 52 г. пр.Хр. легионерите на Юлий Цезар победили войнствените паризии и цялата област на бъдещата френска столица паднала в ръцете на римляните. Няколко десетилетия след това бил основан град, наречен Lutetia Parisiorum („Лутеция на паризиите“). Реката позволявала да се доставят необходимите стоки и да се превозват войниците. А по средата на Сена имало два острова, които улеснявали преминаването й и които сигурно много напомняли на римляните за остров Тиберина в Рим.

Така бил създаден Париж от римляните — отчасти на левия бряг на Сена (на Рив гош) и отчасти на главния остров, бъдещия Ил дьо ла Сите.

Сега, по времето на Траян, въпреки че е малък, Париж има всички типични белези на римски град. Удивително е, като си помисли човек, че там, където се намира форумът, ще се издигнат дворците на днешната улица „Суфло“ и че при двете терми на Лутеция ще се тълпят туристи, току-що слезли от метрото между булевардите „Сен Мишел“ и „Сен Жермен“, или ще се възхищават на великолепните сгради на Колеж дьо Франс…

А какво има в римската епоха на мястото на катедралата „Нотр Дам“? Можем да го видим с очите си. За кратко време прекосихме целия град и пристигнахме на бреговете на Сена, при бъдещия Пти Пон. На това място всеки в съвременната епоха се радва на романтичния изглед към парижките мостове, към bouquinistes (книжарите антиквари покрай Сена) и в дъното — към внушителните очертания на катедралата. А в римската епоха?

Никакви букинисти, само стоки, търговци и роби, заети да разтоварват корабите, закрепени за малките дървени кейове, забити в калните брегове на Сена.

Никакви bateaux mouches с туристи^[5], виждат се само плавателни съдове, пълни с бъчви вино, амфори и дори роби за продан, пленени отвъд границите.

И преди всичко никаква „Нотр Дам“. Ще бъде построена след повече от хиляда години! На нейното място сега има внушителен храм, посветен на Юпитер, с колонади и фризове от позлатен бронз. Този остров в някакъв смисъл е Капитолийският хълм на Париж. След храма на Юпитер тук ще бъдат издигнати християнска базилика, после романска църква и най-накрая голямата катедрала. Сакралността на мястото, пожелана от римляните, се предава като щафета през вековете, докато се стигне до архитектурната приказка на „Нотр Дам“. Обаче никой днес не си дава сметка за това.

Всичко изглежда така различно в римската епоха… или може би не. Романтичното очарование на Париж вече съществува — двама влюбени, тя руса и пищна, той висок и с „келтски“ външен вид, са се облегнали на парапета на моста, който пресича Сена, и страстно се целуват. Това е античната версия на прочутата „целувка“ на Робер Доано^[6], на която днес човек може да се възхити на много парижки постери и картички…

Продължаваме нататък. Двамата мъже, господарят и робът, трябва да стигнат до крайния етап на своето пътуване, за да организират друга сделка с вино. Те са се отправили към областта, която произвежда едно от най-реномираните вина в северната част на империята. То се приготвя по бреговете на река Мозел.