Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (220)

Благодарности

Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха в това дълго пътешествие в империята. Преди всичко на професор Ромоло Аугусто Стачоли за внимателното изчитане на текста, за задълбочените му знания за римската епоха и за неговата заразяваща страст към тогавашното всекидневие.

Бих искал да благодаря и на професор Антонио де Симоне, който чрез знанията си за римския свят, преди всичко за Помпей, ми помогна да се потопя в начина на живот и да разбера битието на древните римляни.

Признателен съм и на професор Патриция Калабрия, която ми разкри много „тайни“ за сестерциите и римските монети, помагайки ми да бъда по-точен в моето изложение.

Истински съм благодарен и на професор Джандоменико Спинола за проучванията, които ме подтикна да извърша на редица археологически обекти. Благодарност и на професор Патриция Басо за ценната информация относно пътуванията на римляните.

Настоящата книга обхваща обширен тематичен и географски материал. Затова бих желал да изразя своята признателност към изследователите и учените, които с коментари, наблюдения и различна информация ми помогнаха в тази авантюра.

Няма да успея да спомена всички, за което се извинявам. Ще назова все пак Алесандра Бенини, Никола Касоне, Брита Халман, Джанпиеро Орсингер, Алесандра Скуаля…

Очевидно тази книга не би могла да бъде написана без труда на поколения изследователи, които със страст и безмълвни лишения, чрез разкопките си, работата си и интуицията си са „върнали към живот“ много места и моменти от всекидневието на империята.

Искрена благодарност и към Габриела Унгарели и Алберто Джелсумини (за ентусиазма и многото идеи) от издателство Мондадори, които повярваха и в тази втора книга за римската епоха. И, естествено, към Емилио Квинто за неговата изследователска работа и редакция и към Студио Графейн за големия професионализъм.

Признателен съм и на Лука Тарлаци, истински „репортер с молив“, който илюстрира — в тази книга, както и в първата — много моменти от всекидневието на древните.

И, dulcis in fundo^[1], искам да благодаря на моята съпруга Моника за съветите и ценните забележки по текста, който постепенно придобиваше форма. И преди всичко за търпението, което проявяваше, когато прекалено често мислено пътувах из някое отдалечено кътче на Римската империя… Сега вече се завърнах вкъщи!