Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (217)

Строгият поглед на Август

Като се връщаме в работилницата на скулптора, виждаме в един ъгъл повреден бюст на Август и близо до него на Нерон, очевидно вече без „приложение“. Забелязваме голяма разлика в изражението им. Нерон изглежда като жив, все едно е човек, когото познаваме. Докато Август излъчва студенина в погледа, която изненадва.

Това не е случайно. Имало е еволюция. Майсторите в работилниците от времето на Август произхождали почти всички от Атика и увековечавали класическия стил на гръцките статуи. Той е бил съвършен, разбира се, но и строг, скован, лишен от живот. С времето вкусовете в Рим се променили, вероятно под въздействието на дошли от Изтока майстори. Скулптурите придобили топлина и динамика, а чертите им са толкова живи, че когато днес им се възхищаваме в музеите, понякога си мислим: „Ама аз този господин съм го виждал вече някъде…“.

Всъщност статуите в музеите отправят към нас малко предизвикателство. Ако го приемем, посещенията ни ще се окажат много по-забавни, ще се превърнат в игра, чиято цел е да разберем в коя епоха са изваяни. Сещате ли се за модата? Разбирате кога е правена старата снимка по прическите и дрехите. Мислите си за шейсетте, седемдесетте или осемдесетте години и за това колко различно е сега всичко… Със статуите се случва същото. Стиловете и прическите са се променили с поколенията, така че по дрехите и стила можете да определите към коя епоха принадлежи дадена статуя.

След „веризма“ на Веспасиан, Тит и Домициан, при Траян и Адриан скулпторите се връщат за кратък период към „студения“ стил. Погледите са отчуждени и като че ли не се интересуват от този, който стои пред тях (човек дори изпитва някакво неудобство). За щастие, този стил е изоставен почти веднага. Следващите императори, Марк Аврелий и Септимий Север, отново поръчват да се извайват „живи“ фигури, но с важно нововъведение — ефекта на светлосенките. Гениално откритие. Ако се приближите до саркофазите или до статуите от този период, ще забележите много „отворчета“ в косите, брадите, устните, ушите. Приличат на дупки от червеи… В действителност са направени с трепан. Но как, не са ли били скрити чрез полиране? Не, оставени са нарочно да се виждат, за да се създаде ефектът на светлосенките…

Статуите не са вече целите гладки. Скулпторите оставят набръчкани пространства до полираните, за да се постигне игра на светлината. Внимават дори със структурата на кожата… Променя се и погледът. Ако очите на статуя на Цезар са празни, „без зеници“ (защото са били нарисувани), сега зениците се гравират. Погледът става много по-дълбок (тази техника вече се е прилагала по времето на Адриан, който имал проницателни сини очи, ако можем да съдим по остатъците от стъклена маса на негов бронзов бюст, запазен в Археологическия музей на Александрия).

Оптическата илюзия е съвършена, статуите придобиват по-голяма правдоподобност. Въпреки че са само скален блок или бронз… Това е античният еквивалент на триизмерната компютърна графика, използвана за създаване на динозаврите от „Джурасик Парк“.

В продължение на векове тази техника е имала огромен успех. Въвели са я вероятно скулпторите от школата в Афродизия, днешна Турция.

Нещо любопитно. Променили се и размерите на бюстовете, което позволява да се „датират“ статуите с голяма сигурност. Отначало те стигали до основата на шията. После, във II в. сл.Хр. скулпторите включили и горната част на гръдния кош и ръцете. Впоследствие, от III в. сл.Хр. нататък решили да извайват целия торс.

Понякога използвали повече видове мрамор в една фигура — главата от съвсем бял камък, дрехите от зелен, червен или пъстър. Елегантен и много харесван ефект.

От определен момент нататък обаче изпълнените с живот статуи започнали да изчезват. Постепенно извайваните лица „се вдървили“ като мъртъвци, очите оставали широко отворени, погледът празен. Докато се стигнало до византийския стил, който така представял властта на императорите и по-висшата реалност на вярата. И този стил нямал нищо общо с ежедневието на обикновените хора.