Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (216)

Как се правят серийно близнаци…

Докато двамата обсъждат цената на други копия, които клиентът възнамерява да поръча, ние се отдалечаваме и излизаме в двора на работилницата. Привлечени сме от звука на удари върху мрамор. Като отместваме тежка завеса, откриваме „момчетата“, които работят.

Те са застанали в редица и извайват всички един и същ субект. Правят серийно бюстове на един и същ човек, важен правителствен функционер. Изключително способни са в копирането. Статуите са учудващо еднакви.

Тези скулптори са автентични триизмерни „копирни машини“. Но как успяват да правят това?

Ще се помъчим да разкрием тайната им. И ще разберете защо, като минавате днес от един музей в друг, в различни страни, можете да се възхищавате на точни до най-малкия детайл копия. Император Адриан например притежава не по-малко от трийсет „близнаци“ от мрамор, разпръснати в музеите по целия свят.

Римските скулптори използват, така да се каже, „геометрична“ техника.

Ако една статуя представлява някакъв император (например Адриан) с бюст във фас и лице, обърнато леко встрани — класическа поза, — този, който копира, първо оформя от мрамора един куб за главата и един голям блок за раменете. После извайва куба като овал и отгоре отбелязва няколко ключови точки за очертанията на бъдещото лице, като края на брадичката, долната част на ухото, най-дългата къдрица на брадата — всички трябва да са еднакво отдалечени от една-единствена точка на върха на челото, която съответства на средната къдрица на косата. Тази точка се определя с голяма точност чрез специален инструмент — калибър.

След това се очертават основните повърхности на лицето — челото, бузите, страните на носа… Постепенно от мрамора се появява фигурата на мъж с решителни черти и много изразително лице. Но има нещо още по-важно — това произведение лесно се копира именно защото различните черти на лицето са изразени по „математически“ начин на разстояния, които могат да бъдат измерени…

Занаятът на скулптора и на кописта е бил много важен в римската епоха. Обърнете внимание, че в музеите повечето статуи от Античността са римски. Защо?

Главната причина е, че в римската епоха те били поставяни навсякъде, тъй като имали много функции. Преди всичко за прослава — серийните копия на някой император ще се поставят на много публични места точно както фотографиите на днешните президенти на Република Италия се окачват в казармата на карабинерите. Но статуите са имали и друга цел — да създават определени внушения.

Например в нимфеите те трябвало поединично или на групи да съдържат някакъв „мотив“, който да предизвика разговори на различни теми, от войната до любовта (Лаокоон, Къпещата се Венера и т.н.), или да служат за сцена на религиозни ритуали (статуя на Юпитер), или да се използват при публични чествания (статуя на Август или на други императори, божества, свързани с решения, които трябва да се вземат, и т.н.).

С други думи, статуите били не само украса за градовете, като например декоративните растения, а истински участници в много моменти от ежедневието.

Търсенето било огромно и не било възможно да се задоволят всички с оригинални гръцки произведения. Затова от V-IV в. пр.Хр. работилниците започнали да правят техни копия в индустриални количества. И фигурите на скулптора и на кописта станали много важни.

Така постепенно храмовете и обществените места се изпълнили с копия на гръцките шедьоври от V-IV в. пр.Хр., макар и с малки „римски“ вариации по темата, а собствениците на вили и домове излагали в своите градини герои, философи, поети, гръцки и римски управници.

Ясно е, че при това положение притежаването на собствена статуя се превърнало в символ на социалния статус. Ето защо видни личности или хора с дори не особено високо обществено положение започнали да поръчват бюстове и статуи на самите себе си и на своите близки.

Музеите са пълни с тях и това, което изненадва, е необикновеният реализъм на лицата и дрехите. Това са наистина триизмерни фотографии от камък. Римляните, за разлика от гърците или египтяните, показвали и дефектите си — плешивост, торбички под очите, двойна брадичка, пълно лице и т.н. Тази обективност има своята любопитна причина. Когато умирал човек, се правела отливка на лицето му и после се извайвал „оригинал“, който се поставял в дома, в някой отдалечен ъгъл, заедно с тези на другите предци. Това били техните портрети. На погребението на римлянин от изтъкнато семейство носели зад починалия „лицата“ на неговите предци, за да покажат на всички знатния му произход. Тази традиция, свързана с „истинските“ изображения, поставила началото на реалистичния стил на римските скулптури.

Още нещо любопитно. Много статуи и релефи били боядисани — косите, очите, устните, украсата на дрехите. Защо тогава тези в нашите музеи са бели? Чисто и просто цветовете са изчезнали, но това не се е знаело през Възраждането. Не го е знаел Микеланджело например. Затова всички статуи от този период са изваяни от съвсем светъл мрамор — скулпторите се влияели от „белите“ римски статуи.