Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (202)

Убийство

Сега центурионът минава през все още незасегнат квартал на Антиохия. Тук високите сгради като че ли са понесли по-малко щети, отколкото в други части на града.

Изведнъж чува вик. Вдига глава и вижда нещо, което си мисли, че е бяла завивка, която пада долу от сградата. За част от секундата забелязва, че платното е женска туника и че в нея има жена, която жестикулира и крещи. Улавя последния й ужасѐн поглед преди удара. Сблъсъкът е изключително силен, придружен с глух шум.

В продължение на няколко мига центурионът, въпреки че е виждал много пъти смъртта отблизо, стои, замръзнал на място, като всички други на улицата. После се втурва към бездиханното тяло.

Жената е мъртва, лицето й е отпуснато, косата й е разпиляна. Прилича на заспала. Само пръстите на ръцете и краката й се движат в последни спазми. Кръвта започва да се разлива обилно по настилката около главата й.

Всички се мъчат да разберат откъде е паднала. Докато тя е летяла надолу, центурионът е зърнал да се показва едно лице. Сега това лице се е появило отново за част от секундата. То е на съпруга.

След няколко минути двама въоръжени стражи разпръсват тълпата, която наблюдава тялото с нездравото любопитство, което в такива случаи с нищо не помага, а само накърнява достойнството на починалия.

Никой не се сеща да я покрие с чаршаф. Това общество, в което смъртта по улиците и публичните места е ежедневие, като в големия амфитеатър на Антиохия (където могат да се видят хора, разкъсани на парчета от зверовете), не изпитва подобна нужда. Все едно да се покрие с чаршаф коте или птиче, умряло на улицата.

Водени от центуриона, двамата стражи се качват бързо в сградата, откъдето е паднала жената. Чукат много пъти и после, с помощта на военния, избиват вратата. Малкият апартамент (cenaculum) е обърнат с главата надолу, има видими следи от ожесточен скандал. Появява се и съпругът. Той е разстроен и се мъчи да ни убеди, че тя се е подхлъзнала, докато се навеждала през прозореца, за да простре прането. Но две дълги успоредни драскотини по бузата му разказват друга история… Какво ще стане сега?

Убийството на съпругата в римската епоха е често престъпление. Както, за съжаление, е все още и в нашето общество. На всеки два дни в Италия бива убивана жена от приятел, съпруг, годеник или бивши такива.

Достатъчно е да прочетем и някои надписи по римските надгробни паметници, за да го разберем:

Реститут Писцин и Прима Реститута в памет на скъпата си дъщеря Флоренца, внезапно хвърлена в Тибър от съпруга си Орфей.

Постави зет й Децембер. Живя 16 години.

Междувременно долу на улицата се е събрала голяма тълпа. Всички си спомнят за нашумяло събитие, станало точно преди век, когато е управлявал Тиберий. Бил е замесен дори един претор, Плавций Силван, обвинен от тъста си Луций Апроний, че е бутнал жена си от прозореца.

Имало е процес, очакван с голямо нетърпение, в залите на една от базиликите на римския форум. На него обвиняемият се защитил, като казал, че е невинен, защото съпругата му се била хвърлила доброволно, за да се самоубие… Събитието се обсъждало от всички римляни. Интересът към процеса нараснал до такава степен, че се наложило да се намеси император Тиберий. Той лично отишъл в спалнята на убитата жена, където още можели ясно да се видят следите от отчаяната й съпротива. За да избегне смъртната присъда и за да не обезнаследят семейството му, Плавций Силван бил посъветван да се самоубие.

Това убийство е повод да се запитаме дали в римските градове е имало много насилие. И доколко римското общество е било склонно към насилие в сравнение с нашето. Както ще видим, има изненади.