Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (201)

Антиохия

Това е третият град на Римската империя и е разположен на бреговете на река Оронт, недалеч от Mare nostrum^[1], Средиземно море. Град, от който днес, за съжаление, не е останало почти нищо друго, освен прекрасни мозайки. А в Античността се е славел като „Великата Антиохия“, „Красивата Антиохия“. Юлий Цезар го издига до ранга на главен град и всички императори го разкрасяват с величествени сгради, включително и пищен императорски дворец. По оцелелите мозайки от дворците и термите се виждат някои части от града с улици и къщи, театър, фонтани, площади, пълни с хора, деца, които тичат, жени, които се разхождат, хамали, сергии, кръчми и т.н. Има и къщи на повече етажи. Точно тези, които виждаме сега, като вървим след центуриона. Той, след като се е настанил в своя лагер и дълго време се е къпал в термите, вече е свободен.

Градът обаче е наранен. Още носи следите от много силното земетресение, което го е поразило, когато нашата сестерция още се намираше в Индия. Една трета от него е била изравнена със земята. Било е трагедия с ужасяващи последствия.

В онези дни Антиохия е била по-оживена от обикновено. Траян се е настанил в града с войските си. Следователно е имало изключително много войници, а също и много обикновени граждани, дошли откъде ли не, за да поискат да бъдат изслушани, да сключват сделки или просто любопитни, желаещи да видят императора.

Римският историк Дион Касий описва трусовете много подробно и читателят има чувството, че е присъствал на катаклизма. Това е разказ на човек, който няма научни познания за земетресенията, както се разбира от някои примери, но по удивителен начин улавя динамиката им.

Първо се разнесе глух подземен тътен. След това земята рязко се раздвижи. Подскочи нагоре и изхвърли къщите във въздуха. Някои само се надигнаха, за да паднат отново върху самите себе си и да се разтрошат на хиляди парчета, други пък бяха тласкани във всички посоки и преобърнати… Вледеняващият шум на гредите, на керемидите и на камъните, които се разбиваха и разтрошаваха, както и огромното количество прах, който се беше вдигнал, не позволяваха да се говори, чува и дори да се вижда каквото и да било… Много хора бяха наранени, дори тези, които се намираха извън домовете си… Мнозина бяха осакатени, други убити. Дори дърветата с всичките си корени бяха изхвърлени във въздуха. Невъзможно е да се установи числото на останалите в къщите и убити там. Изключително много умряха под срутванията или бяха задушени от развалините. Най-тежка бе участта на заклещените от камъни или греди, защото загинаха от бавна смърт. Мнозина бяха извадени живи от развалините, както е нормално да става при тези случаи, но носеха белезите на драмата. Едни бяха загубили крайниците си, на някои главата им беше счупена, други повръщаха кръв поради вътрешни наранявания. Педон, консулът^[2], беше сред тях и умря след известно време…

Тъй като трусовете продължиха с дни, останалите заклещени не можеха да получат помощ. Много от тях загинаха, притиснати под тежестта на срутените сгради. Други, спасили се под греди или до несрутили се колони, умряха от глад. Когато опасността отмина, един мъж, който рискува, като се качи на развалините, видя заклещена още жива жена. Не беше сама. Имаше дете със себе си. Бяха оцелели, като и тя, и детето пили от млякото й…

Траян се спасил по чудо, като избягал през един прозорец на стаята, в която се намирал… Имал само леки наранявания. Заради вторичните трусове, които продължиха дълго, се разположил на лагер в хиподрума…

Това земетресение съвпаднало с кръвопролитен еврейски бунт, който в бъдеще ще бъде наречен „втора еврейска война“ (първата, може би по-известната, избухнала петдесет години преди това, по времето на Нерон, и била потушена от Веспасиан).

Според някои разрушаването на града било предсказано — ставало дума за един от знаците за предстоящото появяване на Месията. Затова земетресението „възпламенило“ най-ниските слоеве на еврейските общност, особено в селата, където отприщило бунт, изненадал всички. Не само римляните, но и самия еврейски елит.

В действителност, според изследванията, причините били други. Преди всичко тежестта на fiscus Iudaicus^[3], данък, наложен от Веспасиан след разрушаването на храма, което се отразило тежко на еврейското население в цялата империя.

Друга причина е била силното напрежение между еврейската и гръцката общност, преди всичко в Египет. Гръцката успяла да убеди римските власти да наложат големи дискриминационни правила в ущърб на еврейската, чиито представители се почувствали третирани като хора от втора категория. Това обяснява ожесточението на еврейските бунтовници към гърците. Земетресението било изтълкувано от най-интегристки настроените от тях като сигнал за въстание и допринесло за развихрянето на бунта.

Настанали неописуеми кланета на цивилни хора, на гърци, на християни, били разрушени и подпалени цели градове от Киренайка (откъдето тръгнало всичко) до Кипър, Месопотамия, Египет. Самата Александрия, благодарение на стените си се превърнала в „крепост“, където хиляди хора, предимно гърци, се приютили, бягайки от селата. Градът устоял и не бил превзет. Отдалечеността на император Траян, зает в Месопотамия, със сигурност дала кураж на бунтовниците.

Потушаването на бунта от римляните било жестоко и безмилостно. И все още продължава и сега, когато сме в Антиохия, с истинско преследване на жителите в селата на Египет и във всички области на бунта.

Кой знае колко от хората, които видяхме и с които се запознахме в Египет и Северна Африка, са били убити. Празнично облечените жени на лодката, гръцките философи… И търговецът от Поцуоли, Юний Фауст Флор… Всъщност той се е завърнал в Египет в неподходящия момент, по време точно на това въстание. Може би е останал блокиран в Александрия, може би веднага е взел кораб. Никога няма да го разберем. Но бунтът е бил истински пожар, който е прекосил много области в империята. Дори в Месопотамия се надигнали еврейските общности.

Еврейското въстание не е единствената лоша новина. По време на пътуването ни в империята са се случили и други неприятни събития.

Възползвайки се от военните несполуки на Траян в Месопотамия и от отсъствието на граничните войски, мобилизирани за тази война, много народи отвъд империята започнали да я атакуват. Това се случило в Мавритания, по долното течение на Дунав. Имало набези дори от страна на някои племена от Британия. Точно там, където се намирахме преди няколко глави…

Изобщо ситуацията, в която се намира сега Рим, не е спокойна. Но ежедневният живот продължава, както винаги.