Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog(2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. —Добавяне

Как се става проститутка

Проститутките от публичните домове са използвани максимално от сводниците. Това са съвсем млади момичета с дълги къдрави коси и със средиземноморски черти, смятани за много секси и най-търсени от клиентите.

Но как се става проститутка в римската епоха? Огромната част от момичетата са робини или бивши робини.

Понякога ги взимат още като бебета от улицата, от местата, където родителите оставят нежеланите деца, или ги отвличат, също както се случва сега с много момичета от Изтока. После ги продават на пазарите за роби. Най-големите и най-добре снабдените са тези в Делос. Цената? Варира значително според случаите. Марциал в своите „Епиграми“ (VI, 66) разказва за момиче от квартала Субура в Рим, продадено за 600 сестерции (около 1200 евро), но понякога цените са много по-високи. В един от древните текстове пише, че император Хелиогабал се сдобил с изключително красива робиня за астрономическата сума от 100 000 сестерции (200 000 евро). Но е бил император и е можел да си го позволи.

Когато едно момиче стигне до пазара, то бива купувано от сводник и откарвано в публичен дом. Кариерата му започва на около четиринайсет години, понякога и по-рано.

В някои случаи обаче, ако жената е много красива, може да избегне публичния дом и да стане „компаньонка“ на високо ниво, тоест да отиде да работи у богати клиенти.

Друга много тъжна причина за проституцията е бедността. Често самите родители, когато са от най-бедните слоеве на населението, насърчават дъщерите си да проституират. В такива случаи става дума за свободни гражданки, а не за робини или освободени робини.

Но невинаги е така. Свободните гражданки, които проституират в публичните домове, могат да принадлежат и към по-висши слоеве на обществото!

А съществува и феноменът на свободните проститутки. Обикновено става въпрос за вдовици или неомъжени жени. Всъщност малкото професии, достъпни за жените (занаятчийството, производството на бижута, тъкането или дребната търговия), не им осигуряват достатъчно средства, за да преживяват, особено ако имат и деца. Така, в случай на загуба на съпруга или на родителите, единственият начин за свободната жена да припечелва, за да живее, е да се продава.

Но има риск. Нерядко тези нещастни жени, избиращи такъв начин на препитание, попадат в ръцете на лихвари или на сводници, които буквално ги заробват.

Въпреки тези опасности, от икономическа гледна точка за много жени този занаят изглежда все пак по-изгоден от нормалната работа. Като се направи проста сметка, става ясно защо. Тарифата е от два или три аса. При пет сексуални акта на ден (робините имат много повече) проститутка на ниско ниво в град като Рим може да спечели и 15 аса. Като се приспадне една трета за сводника, остават 12 аса. Цифра по-висока от осемте аса, които получава тъкачка за един работен ден.

При това, говорим за най-ниските нива на проституцията. Могат да се припечелят и по-високи суми. Но на колко отговарят те днес? Трудно е да се каже. В тази книга за епохата на Траян определихме курс от една сестерция за две евро, което изглежда много близко до реалността. Ако е верен, то сексуалният акт в римската епоха струва около едно евро (един ас е четвърт сестерция). Съвсем малко засега, но малко и за римляните. С тези пари могат да си платят чаша вино. И то не от най-доброто качество.

И вероятно това е друга типична черта на римската епоха. Развлеченията и нещата от първа необходимост за жителите на империята струват малко — хлябът, който дори се раздава безплатно в Рим, виното (може, даже трябва да бъде разредено с вода, затова е на достъпни цени), състезанията с квадриги, входът в термите (четвърт сестерция), както и сексът са много евтини.

 

 

Младият египтянин облича туниката си. Усмихва се на момичето и му дава една сестерция. Доволен е. Тя се усмихва хладно. След миг младежът е повдигнал завесата и е изчезнал в улицата. Момичето става и отива да се измие в дъното на коридора. Разглежда сестерцията, която е получила от младия търговец. С пръстите си гали релефите, надписите. Кой знае откъде идва и кой я е държал в ръце, мисли си тя. Не знае каква невероятна история има вече зад гърба си тази монета.

После поглежда към вратата на публичния дом. Няма време дори да си сложи прозрачната туника, когато се появява друг клиент. Дебел мъж. Тя поглежда сводника, който й кимва с глава. Другите момичета са заети, а новият клиент и без това иска точно нея. Тя отново се усмихва и дърпа завесата. Ръцете на мъжа са вече върху тялото й…