Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (186)

Империя, отворена за всички

Тези лица ни позволяват да открием основния механизъм, който гарантира успеха и дълголетието на разпрострелия се върху три континента Рим — интеграцията.

Кратката реч, която ще прочетете сега, е произнесена преди почти две хиляди години от император Клавдий, но би могла да бъде чута в нашия парламент тази сутрин. Отнася се за интеграцията на различни етноси не само в обществото, но и в политиката.

В 48 г. сл.Хр. император Клавдий разрешава на знатните гали да стават сенатори и да седят в сената заедно с римските си колеги. Естествено, римските сенатори се противопоставят на това и ето какво им отговаря той, произнасяйки реч с изненадваща актуалност:

На каква причина трябва да отдадем провала на спартанците и атиняните, макар и силни във военно отношение, ако не на факта, че отблъскваха победените като чужденци?

Чужденци са царували над нас…

… Галите вече са възприели нашите обичаи, култура, сродили са се с нас. Носят ни и златото, и богатствата си, вместо да ги държат за себе си! Сенатори, всичко това, което смятаме, че е много древно, едно време е било новост — след патрициите са се появили магистрати плебеи, след плебеите магистрати са станали и латините, тези на другите италийски племена са дошли след латините…

В тези думи може да се усети не само търпимост, но и желание да се приеме и интегрира „различното“ в собственото общество. Наистина изненадващо.

В цялото Средиземноморие Рим отваря вратите за подчинените народи, създавайки мултиетническо общество. Мултиетническо, да, но с една-единствена „официална“ култура. Римският закон, римският начин на администриране и т.н. не подлежат на обсъждане. Този, който не извършва жертвоприношение за императора, за да признае неговия авторитет и оттам целия римски свят, се изправя срещу системата и се смята за неприятел.

И галите, които са ставали сенатори, не са се подчинявали на своите племенни закони, а на тези на римляните. Това е много важна подробност, която позволява да се разбере как Рим е успял да стане истински melting pot^[1] на Античността.

А и днес, когато чужденец става гражданин на друга страна, той приема конституцията и законите с клетва (в Италия формулата е кратка и ясна: „Кълна се да бъда верен на Република Италия и да съблюдавам Конституцията и законите на държавата“.). Следователно приемат се правата, но също и преди всичко задълженията. И ако тези задължения бъдат пренебрегнати от страна на който и да е гражданин, се налагат санкции. Такива са правилата на играта.

В определен смисъл да се извършва редовно малко жертвоприношение на скромен олтар, посветен на императора, съответства на клетвата за вярност в съвременната епоха.

Това не е диктатура, защото всеки от поданиците на Римската империя в дома си, но и по улиците, е свободен да говори езика, който желае, да се облича, както иска, да почита божествата на своя етнос (в империята има свобода на изповядвания култ) и т.н. Но основните правила и закони на Рим трябва да бъдат приети и изпълнявани. Те са неоспорими и еднакви за всички.

За да дам пример, представете си, че в днешно време няма един-единствен закон за движение по пътищата, а много, различни, в името на свободата на всички. Какво би станало тогава? Човек не би могъл да измине голямо разстояние с колата си.

В областта на религията обаче подходът на римляните е внимателен и изпълнен с уважение, тъй като вярата много лесно може да се превърне в сериозен проблем.

И в този случай Северна Африка ни предлага интересен пример. Римляните не налагат нищо, те прилагат интелигентен подход, който позволява на местните религии да продължат да съществуват с предишните си ритуали и церемонии. Достатъчно е да се извършват така, че да изглеждат „римски“. Например един местен бог получава римско име. Мъжкото пуническо божество Баал взима името Сатурн, а женското Танит името Небесната Юнона… Общо взето, религията не бива променяна, само се преобразува, така че да изглежда… римска.