Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (185)

Лептис Магна, мраморният град

Елия Сабина е намерила подслон недалеч от мястото, където е разквартируван годеникът й. Накупила си е гримове — за да се разкрасява за своя годеник. Сега в ръцете й са лопатки, прахчета и мазила, а нашата сестерция е… в ръцете на търговеца, който й ги е продал.

Той е нисък мъж, плешив, с добри очи. Винаги е готов да се усмихне, за да не притеснява клиентите си. Всъщност е много плах и не може да издържа дълго на чуждия поглед.

На следващия ден го няма в дюкяна. Замества го един роб, който казва на Елия Сабина, че на господаря му се е наложило да замине за Лептис Магна. Там трябвало да вземе товар от парфюми и ориенталски есенции, идващи от Александрия. Следователно нашата сестерция отново е поела по нажежения от слънцето път.

Търговецът на парфюми пристига в Лептис Магна, след като е прекарал нощта в странноприемница. Градът му харесва много, той е много различен от Тамугади, по-голям е и по-многолюден. А и въздухът е толкова свеж… Всъщност градът се намира на морето, на бреговете на днешна Либия, далеч от каменистите местности и от прекалено нагорещените от слънцето планини.

А на нас Лептис Магна ни харесва, защото е град от мрамор, богат и пълен с шедьоври. Още не е достигнал блясъка, който ще има след век. Тогава Септимий Север, африканският император, роден именно тук, ще го отрупа с нови паметници. Но още сега е оживено място. Улиците му са покрити със светли плочи, които озаряват тъмните очи на минувачите, с които се разминаваме, и придават на погледите им невероятно очарование.

Две деца се гонят в тълпата и преобръщат най-издадената кошница на магазин за зеленчуци. Собственикът излиза и се опитва да ги настигне, но те са твърде бързи и изчезват сред хората, изплъзвайки се като малки порчета. Затваряме очи и вдишваме въздуха. Парфюмите на жените, които минават край нас, са различни от тези, които усещахме в Германия или в Прованс. Те са по-екзотични и силни, може би защото сме по-близо до Александрия, откъдето пристигат източни аромати и есенции.

Онова, което забелязваме, е, че хората са по-ниски и имат гъсти черни и къдрави коси. Тук сме наистина в центъра на Средиземноморието. По пътя минават три матрони, телата им са обвити в туники с различни и много ярки цветове — жълто, розово, червено. Имат загладени фигури и не се стараят да ги прикриват, както правят жените в съвременната епоха. Дори изглеждат доволни да ги подчертават с ярките тонове. Всъщност женствените им силуети привличат погледите на много от минаващите мъже. В тази епоха най-харесваната женска физика е именно тяхната — пищни форми, преди всичко на ханша. Не слабите жени са секссимвол, а тези с повече плът (без да е прекалено много, разбира се).

Търговецът на парфюми преминава през пазара на Лептис. Той представлява голям площад с две сгради, подобни на кръгли храмове. И тук сме заобиколени от мрамор. Дори в сектора на продавачите на риба виждаме бели мраморни маси с елегантно изваяни крака с форма на делфини. Отгоре им е натрупана рибата за продан. Поразява контрастът между снежната белота и поточетата яркочервена кръв, капеща от рибите. Приближаваме се до стълб, върху който са издълбани различните мерни единици — там е римската стъпка, египетският царски лакът и пунийският лакът.

Забелязваме и надпис с име — ANNOBAL TAPAPIUS RUFUS. Име наполовина римско и наполовина картагенско… Този пазар е предоставен на града от семейство Тапапи преди повече от сто години, в 9 г. сл.Хр., пак заради социалното задължение да се правят дарения. Но и нека да го кажем, заради желанието да оставиш нещо от себе си за спомен.

Същото е положението с театъра. Има надпис от някой си Тиберий Клавдий Сестий отпреди няколко години (91–92 г. сл.Хр.). Ситуацията е идентична с тази в Картаген — и Тиберий е жрец, посветил се на култа към починал император (Веспасиан) и подарил на народа олтара и сцената на театъра, защото „… обича своята родина, иска да я направи по-красива, обича съгражданите си, обича съгласието…“.

Търговецът на парфюми е пристрастен към театъра. Могъл е съвсем спокойно да изпрати на това дълго пътуване роба си, но любовта му към театралното изкуство е толкова голяма, че веднага щом може, слиза от планините и не изпуска нито едно представление на известните трупи. Да… и това са неща, на които сме свикнали в днешно време.

Театърът на Лептис Магна е великолепен. Идеалната извивка на стъпалата му напомня отворена раковина, а връзката му с морската шир е директна — от последните редове се вижда разпрострялото се до хоризонта Средиземно море. Римските театри са под открито небе. Този предлага съвършено съчетание на противоположности — белотата на мрамора със синевата на морето, твърдостта на стъпалата с мекотата на вълните. Това е специално място, особено в късния следобед, когато слънцето се превръща в червен диск. Място за наслада на очите и духа. И човекът, който сяда тук в съвременната епоха, след две хиляди години, изпитва същите силни емоции.

Театърът се изпълва със зрители. Жените са гримирани и облечени много хубаво, защото, както открихме благодарение на Овидий, театърът е едно от основните „стъргала“ в римските градове. Наоколо вече се разнасят уханията на есенциите. Нашият търговец разбира кои жени са от класа по парфюма, който употребяват. Невинаги са тези, които са облечени най-добре, дори… Сега например два реда по-надолу от нас минава жена с огромна прическа според модата на епохата. Върху косите й между изкуствените масури и завитите като змии плитки има бижута, които висят и се клатят като украшенията на коледна елха. Не разбира, че така изглежда смешна. Но никой не би посмял да й го каже — състоянието, което е наследила след смъртта на съпруга си, я е направило една от най-богатите жени в града и една от най-желаните и уважаваните… Безполезно е да й се намеква, че парфюмът й е прекалено силен и натрапчив. Дори нашият търговец се мръщи.

Оглеждаме се. Лицата на стотиците зрители се отличават много едно от друго и разкриват различния им произход. Разбира се, Лептис е морски град, тук се виждат хора, дошли от всички брегове на Средиземно море. Но тези в театъра не са моряци, туристи или търговци. Те са жителите на града. И всички са римски граждани.