Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (183)

Оазис в нищото

Идеята, която стои зад всичко това, е много интересна. Рим е покорявал народите с оръжие и сила, които, както видяхме, са крайно ефикасни. Тук тактиката е различна. Тамугади е град „витрина“ на римската цивилизация. Целта му е да привлече населението от областта с римския стил на живот. Като се започне с използването на водата. В географска зона, където тя е много рядко благо, изведнъж се появява селище с терми — двайсет и седем на брой. Навсякъде има цистерни, а канализацията предпазва от болести. Според археолозите градът може да бъде смятан за нещо като цистерна, която събира водите от околностите, филтрира ги и ги прочиства, след което ги изпраща в терми, къщи и чешми по ъглите на улиците. В Тамугади вода не само има, ами тече като поток. Всичко това е благодарение на познанията по хидроинженерство на римляните, които копаят кладенци, откриват извори, строят акведукти и т.н. Има места, където и днес водата се смята за ценно благо, защото на много места е малко, няма го изобилието, на което са се радвали римляните. Изобщо Тамугади е обширен оазис.

Но това е само първата крачка. Още от началото целта на града е съвсем ясна — Тамугади трябва да привлича хората от региона и да ги интегрира, не да ги покорява със сила. Ежедневието ще е това, което ще ги плени и ще ги накара да заживеят в общност, която се радва на удоволствията на живота, на хубавата храна (с невиждани и изискани ястия), на термите, на културата. В някакъв смисъл те ще дойдат, примамени от очарованието на „консумеризма“. Ето още една прилика със съвременната епоха.

После идва икономическата страна, тази на печалбите с възможност за забогатяване. И подобна перспектива се разкрива пред всички. Тамугади предлага на всеки, без каквато и да било дискриминация, да влезе в римската орбита и да участва в живота на империята. Нещо, което няма да се случи през следващите векове, когато между завоевателя и покорения често ще има ясно разграничение.

Изобщо „интеграция“ е магическата дума, която позволява да се разбере защо е построен този град. Много авангардна визия за епохата.

За да я осъществи, Рим не е прибягвал към сила, тук и другаде в Северна Африка, а е действал чрез посредничеството на града.

Пример за това е театърът. Археолозите са забелязали, че той има 3500–4000 седящи места, прекалено много за жителите на града (8000–10 000) в момента на построяването му. Следователно още от самото му основаване се е знаело, че проектът ще функционира, че ще накара много хора да пожелаят да дойдат да живеят тук.

И точно така станало. Много скоро селището се разпростряло извън своите граници и започнали да се появяват периферни квартали, разположени хаотично, като общата площ се увеличила от 12 на 50 хектара… Успехът бил пълен. След петдесет години римляните били малко, почти цялото населението било съставено от местни хора, нумиди. Всичко било в техните ръце — търговията, администрацията на града, ежедневието… Но вече не мислели като нумиди. Вече били поели гръцко-латинската култура и… разсъждавали като римляни.

В Тамугади археолозите са открили графит, който обяснява много неща: Venari, lavari, ludere, ridere. Hoc est vivere, което означава: „Да ловуваш, да ходиш в термите, да играеш, да се смееш. Това е животът“.

Разбира се, това е един от аспектите на очарованието на Тамугади за северноафриканските народи. Но би било подценяване да се мисли, че само развлечението ги е спечелило.

Когато Траян дава нареждане да се основе Тамугади, в действителност подхваща и кампания за популяризиране обработването на маслини в Северна Африка.

Тя ще бъде продължена от Адриан. Всеки, който засажда тези дървета, знае, че ако получи и римско гражданство, ще може да има важни фискални предимства и да продава своите продукти навсякъде в империята. Това обяснява защо толкова много нумиди и жители на Мавритания прегръщат без проблеми римския начин на живот.

Резултатът е, че много области на Северна Африка се покриват с маслини и продукцията на зехтин, както видяхме, завладява империята, съперничейки си с иберийската и надминавайки италийската.