Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (182)

Построяване на град в пустинята

Почивката в град Була Регия е свързана и с раздялата на двете жени. На следващия ден Елия Сабина се сбогува с жрицата. Ще продължи сама с друга кола, предоставена й, за да се срещне със своя годеник. Ще има и малък конвой, защото и тук стават грабежи, преди всичко в слабо населените места, през които ще премине. Но къде е годеникът й, легионерът? Той е на работа, участва в осъществяването на един от най-дръзките проекти в римската епоха — построяването на град във вътрешността на Северна Африка.

Всъщност всички главни градове в Средиземноморието възникват в близост до морския бряг или на бреговете на реки. Защо да се строи на плато, на 1000 метра височина и на пет дни път от Картаген? Отвъд няма нищо. Близо сме до границите на империята… Този проект можем да сравним с построяването на Лас Вегас, изникнал в пустинята, насред пустошта. Ако за столицата на хазарта целта са печалбите, то в случая е Тамугади, така се казва градът (днешен Тимгад), тя е съвсем друга — да се покорят народите. Не с оръжие обаче, както ще открием сега.

Елия Сабина пътува дълго в местност, прегоряла от палещото слънце. Изглежда, че то унищожава всичко, дори и звуците. Полупустинният пейзаж е огромен и тих. Чува се само шумът от копитата на конете и от колелата на колата, които скърцат по отъпканата земя. През целия път Елия Сабина долавя миризмата на нажежени от слънцето растения. За нея това е необичаен, опияняващ аромат.

После, една сутрин, вижда нещо невероятно. Пред очите й буквално от нищото се появява град. Намира се в центъра на леко хълмисто плато, над което се извисява планинският масив Аурарий. Сред природата изникват терми, театър, пазари, магазини, форум, храмове… Прилича на мираж.

Хората от конвоя са видимо доволни и ускоряват ход. Пристигат в селището в галоп. Преди да влязат, един мъж застава почти в средата на пътя, за да ги спре. Той е добре сложен, мускулест, с къси черни коси. Това е годеникът на Елия Сабина. Чакал я е на входа на града. Колата спира, двамата годеници се срещат. Прегръдката им е дълга и пламенна. Сякаш иска да заличи мисълта за онова, което е могло да се случи, ако нашият кораб Europa не беше срещнал по своя курс онези няколко дъски с момичето, вкопчило се отчаяно в тях.

Оставяме ги. Двамата имат много неща да си казват… Тя ще бъде още дълго време тук. В действителност отделението на годеника й е изпратено на това място, за да завърши изграждането на града, плод на работата на други легионери ветерани от III легион Августа.

Вече казахме, че както повелява традицията, когато легионерите излизат в пенсия след двайсет и пет години служба, им се дава диплома, която е извлечение от официален акт, закачен в храма на Божествения Август, близо до римския форум. Заедно с нея получават и парцел земя, където да се настанят със семейството си, да отгледат децата си и да прекарат старостта си. Почти винаги става дума за площи в периферията, понякога току-що завзети, които ще се превърнат в колонии. Така е и на това плато.

От ветераните тук дори е било поискано да изградят ново селище. То е започнато през 100 г. сл.Хр. и вече е придобило своя физиономия, макар и да липсват още много неща. Ветераните са свършили прекрасна работа. Тамугади покрива 12 хектара и е построен с типичната римска прецизност. Сто и двайсет карета постройки са разположени според съвършен план с главни улици (cardo maximus и decumanus maximus), по-малки улици, обществени здания, религиозни храмове… изобщо всички главни сгради на римски град. Истинско копие на Рим в умален мащаб.

За какво е цялото това усилие? Защо Траян е наредил на своите ветерани да дойдат тук?