Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (181)

Пътуване в икономическата „съкровищница“ на империята

По време на пътуването конвоят преминава през една Северна Африка, различна от тази, която познаваме днес. Всичко е много по-зелено, напомня за част от Испания или за южната част на Италия. А сме в провинцията Africa Proconsularis^[1], която обхваща днешния Тунис, част от Алжир и от Либия.

Елия Сабина открива непознат за нея свят. Непознат и за нас. Забелязваме много стопанства, обширни обработени ниви, общо взето, истинска „житница на империята“, точно като Египет. Но има и много овощни дървета, смокини, лозя, боб. Истинският коз на тази област обаче е зехтинът. Като се започне с епохата, в която се намираме, тукашното производство се увеличава толкова много, че прави сериозна конкуренция на италийското и иберийското. Това става ясно от намерените от археолозите амфори при разкопките или на потъналите кораби от този период. Съдовете с африканска матрица постепенно изместват произведените в Италия.

Пътуването продължава и се срещат, също като в наши дни по магистралите, TIR-ове, пълни със стоки, пътуващи към Рим и останалите части на империята. Така разбираме, че Северна Африка изнася много повече, отколкото внася. Тъкани, вълна, съдове, които се добавят към дървения материал и мраморите, тръгващи от брега. Африка е истинска съкровищница за икономиката на империята.

Конвоят се разминава с товарна кола, която пътува в обратна посока. Тя е с колела без спици, подобни на кръгли маси, които скърцат при всяко завъртане. Забелязваме, че пренася големи дървени сандъци. В основата на един от тях се вижда яркочервено петно, явно става въпрос за кръв. Така разбираме, че вътре има заловено животно. Вероятно леопард или друг хищник. Във всички сандъци има зверове за Колизеума. Невероятно нелепо е наистина — необходими са титанични усилия, за да се залови диво животно, да се закара на друг континент… за да бъде убито после за миг на някаква арена.

Малко след това виждаме да минава друга „жива“ стока — роби. Те са африканци с много тъмна кожа. Били са заловени, когато са отивали да вземат вода от близката до селото им река или по време на някой набег… Всеки има различна история зад гърба си. Но всички ги очаква една и съща участ — робството, пълната загуба на свободата, вероятно бързата смърт на някоя арена или по-бавната в някой земеделски чифлик. За няколко години голяма част от тези, които виждаме сега, оковани във вериги и с пръстени около шията, ще бъдат мъртви.