Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (180)

Цветът на императорите

Най-сетне след няколко дни пристига вестта, че е осъществен контакт с годеника на Елия Сабина. Той се намира в пустинна област във вътрешността на континента с подразделение на II легион Адютрикс. Жрицата организира пътуване с кола, за да могат годениците да се срещнат. И ще придружи Елия донякъде. Отдавна иска да види своя брат — той живее в Була Регия^[1], град по маршрута, който ще трябва да се измине.

На следващия ден двете жени и малък придружаващ ги конвой излизат рано от Картаген.

Намират се в една carruca, подобна на тази, която видяхме в Прованс, но по-лека, съобразена с климата. Вътре седалките са покрити с елегантни възглавници и цветни воали, усеща се женската ръка.

Покрай пътя Елия Сабина забелязва нещо и се навежда през прозорчето. Това са черупки на раковини, разпръснати покрай пътя — най-напред малко, после все по-многобройни, накрая цели купчини. Огромно количество натрошени раковини, изложени кой знае откога на палещото слънце, което ги е обезцветило. Полетата покрай пътя приличат на сметища под открито небе.

Това е бракът на огромно предприятие за производство на пурпур, „цвета“ на Римската империя.

Пигментът с пурпурен цвят, използван за боядисване на най-скъпи тъкани, се добива от мекотели от семейството на мурицидите, по-специално от обикновения охлюв (Haustellum brandaris). Намира се във вътрешна торбичка на тялото му. Но съдържанието е съвсем малко, на практика капчица от всяко животно. Оттам и необходимостта да се ловят огромни количества от тези коремоноги с подводни кошове, разположени покрай бреговете.

Следва сложна процедура — мекотелото трябва да се „изкорми“ ръчно, а ако е много малко, се налага да се счупят черупките, да се изложи месото на слънце за няколко дни и после да се свари в оловни контейнери. Накрая, след като се отстранят нечистотиите, се получава пигментът. Плиний Стари му дава много точно определение: „… онзи ценен розов цвят, който бие на черно и сияе“.

Зад всеки грам от този пигмент стои истинска хекатомба на мекотели. Това обяснява защо е толкова скъп и защо се смята за лукс, като коприната.

Но за какво служи? Естествено, за да се боядисват тоги и копринени дрехи, но е и символ на общественото положение, както отбелязва пак Плиний Стари: „… отличава сенатора от конника, използван е да умилостивява боговете и кара всяка дреха да блести; по време на триумфите се смесва със златото. Затова нека извиним лудостта по пурпура…“.

Всъщност може да се говори за лудост, защото, въпреки че не римляните са открили метода за получаване на пурпур, те са го издигнали до такова „индустриално“ ниво, че са унищожили мекотелите от семейство мурициди в обширни зони на Средиземно море. И това е един от печалните резултати на римската глобализация, която има учудващи прилики с онова, което виждаме днес, когато говорим за въздействие върху околната среда.

Колата минава покрай предприятието и миризмата на десетки хиляди мекотели, оставени да съхнат на слънцето, става непоносима. Това е миризма на „гниещо“ море. И се разнася на километри разстояние. Така откриваме любопитен факт — предприятията са разположени там, където вятърът духа в посока обратна на населените центрове, за да не ги задушава с отвратителните изпарения…