Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (179)

Влиятелните хора — спонсорите на градския живот

Така откриваме един важен аспект на римското общество — „алтруистичното“ отношение на богатите към града и неговите жители. Жрицата например използва парите на семейството си, за да прави подаръци на Картаген. По същия начин постъпват и други влиятелни семейства, като финансират реставрирането на важни паметници или даряват статуи, или, според годините, заделят огромни суми за колективни начинания, като надбягвания с колесници или гладиаторски игри и т.н.

Всичко това е с цел да се направи добро впечатление в обществото. Така видните семейства си извоюват одобрение и слава, нещо, което, между другото, се случва и днес. Понякога семействата дори се надпреварват кой ще направи най-скъпия подарък.

Но за разлика от днес, когато почти винаги се търси икономическа възвръщаемост (при спонсорирането), в римската епоха даренията са официално „безвъзмездни“ и ползата от тях е само частична — добиване на престиж.

В действителност всеки богат римлянин има моралното задължение да инвестира в града, в който живее, защото именно той, богатият, е призван да дава пример на всички. Той е центърът на тежестта, около който се върти цялото римско общество. Noblesse oblige^[1], бихме казали ние, тоест това е социалното задължение на богатия към общността.

Днес подобно поведение е такава рядкост, че го наричаме филантропия. Но в римската епоха е толкова разпространено, че повечето от прочутите паметници, статуи, театри, амфитеатри, разпръснати из империята, са дарени от богатите. Често се виждат дори техните имена, издълбани с ясни букви в мрамора. Ако не беше съществувало това морално задължение на богатия, днес археологическите обекти щяха да бъдат много различни и преди всичко много по-бедни.

Че щедростта е социално задължение, се разбира и от една изненадваща идея на Траян. Той създава в Италия система за подпомагане на бедните деца, преди всичко по селата, като им гарантира редовни дарения, за да си купуват храна. Става въпрос за помощ, предназначена специално за незаконородените, които са без или с малко средства за издръжка. Трябва много да са впечатлили императора.

Естествено, инициативата се отнася само за римските граждани, не за робите. Все пак едно толкова чувствително и „модерно“ отношение към децата в толкова древно общество е наистина поразително. Много съвременни страни в Третия свят нямат програми от този вид (с това се занимават неправителствени организации на доброволни начала).

Въпросната система се нарича Institutio alimentaria^[2]. Знаем за нея благодарение и на известната Плоча от Велея, един от най-дългите достигнали до нас надписи върху бронз от римската епоха, открит от археолозите сред руините на този малък град в провинцията на Пиаченца.

Траян е почерпил от своите средства, за да даде заем на земеделските собственици от различните общини в Италия, изисквайки лихва от 5 процента за подхранване на фонда и гаранции под формата на ипотеки на земите.

Парите от лихвите се използват за купуване на храна за нуждаещите се и гарантират непрекъснат приход за осигуряване на бъдещето им.

Развива се и благотворителност в полза на нуждаещите се деца (и императорът дава пример) или се правят дарения за паметници в града, ако човек е богат. И в това също римското общество се оказва различно от онова, което си представяме, когато гледаме филми или четем романи. Оказва се общество, което в някои аспекти доста прилича на нашето.