Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (174)

Спасяване на корабокрушенец

След два часа забелязват нещо в морето. Прилича на голямо парче дърво, което се клатушка на повърхността. Кормчията насочва кораба към тази точка, която от време на време изчезва между вълните. Когато се приближава повече, става ясно, че това е корабокрушенец, вкопчил се в дъските от обшивката на кораб.

Не е лесно да се разреши този проблем — плавателен съд с платна не може да се спре като автомобил. Ще трябва да хвърлят на човека въже, за което той ще трябва да се хване здраво, за да бъде издърпан на борда. Дали ще има достатъчно сили след всичкото това време във водата? Ще е трудно да бъде спасен. Но той е там и маха с ръка.

Корабът се приближава. Както на носа, така и по цялата странична част има много моряци, готови да хвърлят въжета.

Сега корабокрушенецът е точно пред нас. Кормчията е изключително добър, платната се освобождават и започват да се развяват свободно във въздуха. Корабът намалява скоростта. Корабокрушенецът е вече на няколко десетки метра. Вижда се, че е жена. Първият моряк хвърля въжето, но то попада далеч от целта. Вторият успява да „уцели“ жената, въжето обаче е издърпано от кораба, който се придвижва във водата, преди тя да успее да го хване. Всъщност мускулите й са схванати от измръзването заради дългия престой във водата. Хипотермията бавно я убива.

Ред е на третия моряк, който обаче хвърля въжето много близо до кораба. Изглежда, че за жената няма повече никаква надежда. Необходима е голяма маневра, за да се върнат на това място, и не е сигурно, че ще успеят да намерят корабокрушенката. В морето е лесно да се изгуби от поглед предмет сред вълните.

Внезапно от кораба е хвърлено друго въже. Хвърлил го е мъж, който, както после ще се разбере, е ветеран, тоест току-що пенсиониран легионер. Той е завързал здраво дълго въже за едно от греблата на спасителната лодка и го е хвърлил с всичка сила към жената точно както двайсет години е хвърлял pilum срещу неприятеля. Греблото е по-тежко от копие, но жената е близо, освен това хвърлянето е било съвършено. Греблото с въжето прелита отвъд жената и пада малко по-нататък. Тя най-сетне успява да го сграбчи, но е твърде слаба, за да се изтегли. Хваща го, и толкова. От кораба всички заедно започват да теглят и успяват да я издърпат близо до борда. Още малко, и вече е горе.

Нахранена и стоплена, жената разказва, че е единствената оцеляла от кораб, същия като техния, поразен от бурята. Имало е много хора на борда, може би шейсет души, плюс екипажа. Повече не е видяла никого. Всички останали са изчезнали в тъмнината на нощта. Тя като по чудо се е натъкнала на тези три дъски, все още прикрепени една към друга, и се е хванала за тях. Тези дъски, отбелязва нашият моряк, не са добър знак, защото са от обшивката. А това означава, че корабът е станал на парчета и сега е на дъното. Всички останали пътници вероятно са мъртви или ще умрат в близките часове. Същото можеше да се случи и с нас.