Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (172)

Огромната Isis^[1], царицата на моретата

Чуваме викове на мостика. Морякът се качва тичешком. Пътниците сочат някакъв огромен кораб, който се приближава. Вече плаваме от много часове в открито море и е ясно, че този платноход се е насочил към Остия. Той е част от прочутия житен флот. Виждат се и други зад него, строени в редица. Отплавали са преди много дни от Александрия и прекосяват Средиземно море, за да осигурят храна за Рим. Корабите са огромни, величествени, с червени платна и с „къдрицата“ на кърмата във формата на глава на животно. В миналото всеки път, когато в Поцуоли е пристигал кораб с тези размери, хората са се стичали, за да го видят.

Корабът минава близо до нас, на борда всички са онемели. Това е най-големият плавателен съд, който може да се види в Средиземно море. Дълъг е 55 метра, широк над 13 и от най-ниската част на трюма до мостика има 13,5 метра, тоест повече от четириетажна сграда.

Тази царица на моретата има изключително обигран екипаж, да си част от него е все едно да си в морския „национален отбор“.

На носа виждаме изображения на богинята Изида и името й, изписано от двете страни. Всичко е прекалено голямо — котвата, скрипците, лебедките, дори каютите на кърмата. А мъжът на руля е точната противоположност — дребен, полуплешив и с къдрави коси. Но цветът им — косите са бели — свидетелства за много дълъг опит по море.

Въпреки това управлява истински гигант. При цялата условност на сравнението, то е все едно че участва в командването на самолетоносача „Нимиц“…

Според някои преценки капацитетът на кораба надвишава 1000 тона зърно! Би било интересно да се разбере как са били подреждани торбите в трюма — за да не се наруши балансът на кораба, за да се избегне контактът с непрекъснато мокрите стени на трюма… Сигурно са били измислени някакви вътрешни „стелажи“.

Моряците от двата плавателни съда си разменят поздрави.

Isis минава покрай нашия oneraria като облак — огромен, безшумен и без да намалява ход.