Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (164)

Тайните на господарката на дома

От любопитство отваряме внимателно една врата. В центъра на стая с червени стени откриваме domina^[1], седнала с ръце в скута си. Две робини правят фризурата й и върху масата има всякакви предмети, необходими за тази операция, дори гореща маша за къдрене, calamistrum. Подготовката на господарката на дома за банкета не трябва да бъде подценявана. Работата е започнала от известно време и ще продължи общо няколко часа. Крайният резултат ще бъде сияещо лице — устни в чувствено червено, очи, очертани от пастелни бои, и много висок фонтан от къдри, който сякаш пада върху челото й. Очевидно, както вече имахме възможност да открием по време на пътешествието, тези къдрици са изкуствени.

Domina внимава да не оцвети в червено косата си. Тази боя, заедно с черното и русото, е много разпространена в римската епоха, но има един проблем — токсична е. Това се знае, но много ще продължат да я използват, докато тя буквално „изгори“ и развали косите им. Разрешение има — перуката. Не е престъпление да я носиш, защото е много модерна, всички римски жени (богатите) си я слагат редовно. Domina, която уважава себе си, има няколко на разположение — руса, черна, кестенява, червена… за всякакви вкусове и за всеки случай. Все едно всекидневно да се боядисва в различен цвят.

Кутийки от слонова кост и аксесоари за тоалета са разпръснати навсякъде. Има четчици, игли от кост, кехлибарени купички с цветни прахове за грима.

Друга робиня маха онова, което е останало от маската за красота, поставена предишната вечер. Как се е правила в римската епоха? Рецепта на Овидий ни разкрива тайната. Внимание, защото прилича повече на питие на магьосница, отколкото формула за козметичен продукт:

— накисва се половин килограм фий (подобен на леща) в десет яйца. После се разбърква с половин килограм ечемик (по-добре е, ако идва от африканските колонии);

— изсушава се тестото и после се смила, като отгоре му се посипват около 50 грама прах от рог на елен;

— прекарва се през гевгир, към получения прах се прибавя половин килограм мед, 50 грама от смес от дива пшеница и смола и дванайсет луковици нарцис, обелени и счукани в хаван.

Резултатът, според Овидий, е гарантиран. Кожата на жената ще бъде мека, кадифена и гладка „като огледало“…

Очевидно тази рецепта влиза в стратегията за прелъстяване на римските жени — освен ежедневните бани (преди разпространението на термите се къпели цялостно веднъж в седмицата; през останалите дни само отчасти). „Сапуните“ и почистващите вещества са смятани за много агресивни. Използва се сода, луга или пемза, никога не в една смес. Според Плиний Стари изобретението на сапуна се дължи на галите. В произведението си Naturalis historia той е първият, който употребява термина sapo^[2], взимайки на заем галското saipo. В замяна на това, употребата на маслата и мазилата е много разпространена сред богатите жени — с тях те предпазват кожата си. Парфюмите се използват в изобилие.

Къде си слагаме ние парфюма? Обикновено зад ушите и на бюста. Римската жена (но и съпругът й) си поставят парфюм и на ноздрите, косите и дрехите. Не само. Тази вечер на пиршеството ще се излягат с боси крака върху диваните на триклиниума. Прието е поканените да си парфюмират и краката… Dominus от своя страна ще се погрижи да парфюмира и стените и крилата на белите гълъби, които в определен момент ще бъдат пуснати.