Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (162)

Сувенирите в Античността

Вече сме акостирали. Евтихий скача долу и с една ръка докосва земята. После я поднася към устата си и я целува.

Продавач на сувенири го гледа и се усмихва. След което продължава да се пазари с някакъв клиент. Неговият „магазин“ е каручка, покрита с малък квадратен чадър и препълнена с предмети, предназначени за туристи. Между тях изпъкват стъклени шишенца. Той показва едно на клиента си. Забелязваме, че върху шишенцата са релефно изобразени всички важни сгради, паметници и постройки, които могат да се видят покрай брега от Поцуоли до Мизенум. Затова сега можем да опишем как е изглеждал брегът в римската епоха. Виждат се ostrearia, термите, императорските дворци и дългият вълнолом с триумфалните арки и колони.

Тези изящни стъкленици днес могат да се видят в няколко музея в Ню Йорк, Прага, Лисабон, Варшава, Одемира (Португалия), Ампуриас (Испания) и в Италия, в Популония. Напомнят много керамичните стомнички с изрисуван пейзаж и надпис „Поздрави от…“, които днес се продават в много магазинчета за туристи в малките провинциални центрове.

Но какви други сувенири могат да се купят в римската епоха? Лайънъл Кесън е направил любопитен списък въз основа на данните, получени от различните археологически обекти или от античните текстове. Ето един, от Атина — малка статуетка на богиня Атина, сравнима с Давид на Микеланджело, който се продава по улиците на Флоренция. Богатите обаче купуват копия на прочутите статуи в естествен размер, за да украсяват вилите си, както ние купуваме репродукции на известни картини или фотографии.

В Афганистан е намерена чаша със сцени от пристанището в Александрия — скромен сувенир, сравним със стъклените кълба с изкуствен сняг, който вали при разклащането им. Кой знае как е стигнала дотам.

Както днес този, който отива в светилищата, си купува статуетки и мадони, за да си ги постави на скрина в спалнята, така и в римската епоха, в Антиохия, в Близкия изток, можете да си купите Тюхе, богинята на щастливата съдба, във форма на бутилчица, висока една педя. От Египет се носи „светена“ вода от Нил за ритуалите, свързани с култа към Изида, точно както днес хората правят с водата от Лурд.

Освен това има и подаръци, типични за посещаваните места. Ако днес този, който отива в Япония, търси преди всичко последните модели на електрониката на изгодни цени, в римската епоха се знае, че в Александрия ще се намери по-евтина китайска коприна, както и по-евтини подправки като черен пипер, джинджифил, камфор и канела от Индия или Индонезия. От Индия се купува и памук, докато парфюмите идват от Изтока, а тамянът от Арабския полуостров. В Сирия пък можете да се снабдите с килими, бродирани платове и много ценената стъклария.

Естествено, после, на влизане, трябва да минете през митницата…

На пристанището Евтихий е посрещнат от робите си. Те ще уредят митническите формалности. Това става бързо, тъй като Евтихий познава всички митничари и има навик да прави много и хубави подаръци. Ще направи така и този път. Минава само с поздрав, докато митничарите претърсват педантично сирийски търговец, който продължава да жестикулира, редувайки гръцкия със своя език.

Когато си пристига вкъщи, Евтихий заварва съпругата си удобно излегнала се на диван с малко кученце в ръцете си.

И в римската епоха богатите жени притежават малки кученца за компания, точно както ще бъде и през следващите векове, и обичат да бъдат изобразявани с тях. Което съдържа и свое послание — кучето е символ на вярност. Докато котки се виждат малко по тези места (с изключение на Египет). В Европа ще срещнете по-лесно техния заместник — невестулката.

След като е прекарал много време със съпругата си, Евтихий отива във великолепните терми на Бая за заслужена баня — най-сетне в своя град.