Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (153)

Нападението на каретата

Каретата е преминала през една височина и сега започва да слиза надолу. Наоколо е гъста гора. Пътят минава през тунел от дървета. Й точно на това място щраква капанът. Кочияшът е много опитен, но в горския полумрак вижда едва в последния момент опънато въже между две дървета в края на склона.

Опънато е на такава височина, че да повали мъжете, които са на покрива. Но четирите остриета, поставени вертикално над главите на конете, си свършват работата… Въжето е прерязано с шум, подобен на издавания от камшичен удар. В каретата Квинт и съпругата му не забелязват нищо, мислят, че кочияшът е размахал камшика.

Именно той предупреждава своите хора и тези от конвоя. В края на склона, когато пътят започва да се изкачва отново, има дънер, поставен напречно. Невъзможно е да се продължи. Кочияшът едва успява да спре навреме. От гората изскачат деветима мъже, въоръжени до зъби със саби, вили, копия и боздугани. Това са разбойници.

Двамата от конвоя не са успели да реагират. Но къде е третият?

На пътниците е наредено да слязат. Квинт е скрил златния си пръстен в една гънка на тогата и слиза от каретата пръв, оглеждайки от главата до петите нападателите. Съпругата му е силно изплашена. Очите й са широко отворени, направо е онемяла.

На земята лежи младежът с копието с куката. Опитал се е да реагира, но един удар с тояга го е зашеметил. Кочияшът също се е свлякъл до колелото на каретата с дълбока рана на главата.

Тези мъже са действали с впечатляваща бързина. Изборът на мястото, техниката, скоростта им дават да се разбере, че са го правили и друг път и че познават добре областта…

Ирония на съдбата. Квинт е бил избран именно защото е обещал повече сигурност по пътищата на провинцията. И сега е изправен лице в лице с проблема.