Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog(2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. —Добавяне

Водата, използвана като динамит

Водата нахлува с грохот в спускащите се надолу галерии. Силата на вълна̀та разрушава стените, все едно са от пясък. Цели участъци от галерията се сриват. От входа й излиза приглушен мощен шум, сякаш вик на болка на земята, която се разпуква и разкъсва.

И именно в този миг водата се превръща в експлозив.

Тя притиска въздуха, останал вътре в тунелите, точно както прави помпата на велосипеда, когато се запуши отвора с пръст. И когато налягането стане изключително голямо, тунелите експлодират, помитайки скалата.

Сега теренът трепти под краката на наблюдаващите. Марк и колегите му се оглеждат, после свеждат очи към земята. Ясно се чува как галериите избухват. От главния вход избликва истински гейзер от газове, смесени с прах.

Мощен гръм разтърсва въздуха — отстрани на склона се е отворила пукнатина. После друга наблизо, после още една. Ето, задействал се е верижният ефект, който инженерите и миньорите са чакали. Сякаш са се спукали огромни водопроводи, галериите изхвърлят навън водата, като създават зрелищни каскади, които се хвърлят в долината. Но това не е всичко. Хребетът започва да трепери, издавайки глух и враждебен тътен. Прилича на смъртно ранен гигант, разклаща се и се срива до основата.

Цяла част от челото на платото се сгромолясва, произвеждайки апокалиптичен шум — всички усещат ударната вълна. В очите се чете само едно — страх.

„Начупената на парчета планина се свлича с тътен и с движение на въздуха, което човешката мисъл не може да проумее“, разказва Плиний Стари.

Сега се вдига облак в оранжев цвят, смесен с водна пара, и скрива от погледа както долината, така и небето. Слънцето, сякаш изплашено, временно е изчезнало зад стената от отлагащ се прах. Като милувка на копринен воал той се посипва по всяко нещо — дървета, стъбла на треви, тоги, лица…

От изтърбушените галерии продължават да излизат реки от кал и руда, които се разливат като мазно петно в лунната равнина. В следващите месеци ще бъдат насочени в мрежа от изкуствени канали, които ще отведат всичко в големи вани. Там златото ще бъде отделено от седиментите чрез сита. Останалото ще бъде оставено да се разлее в долината, разширявайки още мъртвата територия.