Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (138)

Обикновеният човек от Остия

Археолозите са открили гробове с осемстотин скелета на жители на близкия Портус (днес Порто^[1]) в некропола на Изола Сакра^[2]. В интервю за „Нешънъл Джеографик“ Лука Бондиоли от музея Пигорини в Рим, който е координирал анализите на находките, изнася много интересни данни. Зъбите могат да се смятат за нещо като черни кутии, тъй като запазват в емайла си следи от изотопите на кислорода в изпитата вода през периода на израстването им. Сравнението между първия и третия кътник (който започва да расте по-късно, между десетата и тринайсетата година) е показало, че една трета от хората са родени в някоя друга част на империята и са пристигнали в Остия като младежи, може би заедно със семействата си. Там са живели до смъртта си. Това означава, според Бондиоли, че са мигрирали не само мъжете, а цели семейства.

По време на същите разкопки е открита и първата позната ампутация — бедрото е отрязано точно над коляното и мъжът е живял след това може би години. Това доказва големите хирургически познания на лекарите (ампутацията била изпитана техника, вероятно понеже била практикувана отдавна на бойните полета) и голямата закалка на тогавашните хора. Голяма закалка, но не и голям ръст. Анализите на скелетите дават средна височина от 1,52 метра за жените и 1,63 за мъжете. Ако повървим сред жителите на тогавашна Остия, ще се почувстваме доста високи. Интересно е, че градът е почти предградие на Рим, следователно осемстотинте скелета, изследвани от екипа на Бондиоли, представляват „фотография“ и на тълпата, която бихме срещнали в столицата. И това не е всичко…

Нашият роб влиза в една popina. Много е жаден. Докато чака да му сервират, наблюдава една маса с четирима мъже. Видът им е скромен, вероятно са работници от солниците. Особено го учудва единият от тях. Той не си отваря устата, сякаш стиска нещо със зъби. Но не за да се храни. Устата му не се отваря дори когато се смее. Робът все пак забелязва, че му липсват предните зъби. Какво ли му се е случило?

Робът не знае, но този човек е засегнат от рядка вродена болест, наречена сигнация. Долната челюст остава свързана с черепа, без става. Той не може да отвори устата си. За да се храни, са му извадени предните зъби. Така в здраво сключените челюсти се е отворил „прозорец“. Вместо да яде нормално, той пие и поглъща каши като новородено. Но това не е единственото нещастие, сполетяло го в живота. Той е част от общността на работниците, които се трудят в солниците, много тежък занаят.

Техният обширен некропол е открит в съвременната епоха близо до Остия, след като иманяри започнали да изравят скелети и предмети. Археолозите от Дирекцията за археологически разкопки в Рим, координирани от Лаура Чанфриля, извадили на бял свят двеста и седемдесет погребения. Те са такива, каквито би могло да се очаква от много бедно общество като тяхното — скромни, обикновени, без ценни предмети или почти без такива (само в едно от три имало нещо като малка стомна, две обици), но богати на информация. Открит е например един много красив гердан, прост, почти „примитивен“, но трогателен, окачен на врата на малко дете и предназначен за умилостивяване на злите сили в отвъдния свят. Направен е от животински зъби, заоблени парченца от керамични съдове, раковини, кехлибар и една висулка на египетското божество Бес^[3]. По всяка вероятност тези предмети не са купени, а са намерени на улицата. От разкопките са излезли на бял свят и седемдесет монети, поставени в устата на погребания или близо до тялото като пара̀, предназначена за Харон. Между тях, виж ти каква случайност, има и една сестерция от времето на Траян. Тя е позеленяла от окисляването и главата на императора е изтрита в средата при скулите и слепоочията, знак, че е употребявана дълго време. Но това е друга история за разказване.

Мъртвите „говорят“ и ни разказват за изключително тежкия си живот чрез научните данни, извлечени от техните скелети, изследвани от Паула Каталано, отговорник за Антропологическия сектор в Дирекцията. Много скелети имат белези от счупвания, увреждания и страдания на гръбначния стълб. Наблюдават се и поражения вследствие на продължителните усилия в областите, където сухожилия и връзки се захващат за костта, дископатии, следи от хронични възпаления…

Лесно е да си представим ежедневието на работниците в солниците с ужасно тежките торби сол, които носят, с ослепителното отражение на слънчевата светлина, което бързо изхабява зрението, със солта, от която и най-малките драскотини се възпаляват.

В 72 на сто от случаите става въпрос за мъже, като младите са малко. И тук ни поразява възрастта на починалите — между двайсет и четирийсет години за мъжете, още по-малко за жените, които бихме могли да определим направо като „тийнейджърки“. Всъщност най-голямата част от тях са умрели в края на юношеството. Тези хора не са роби или освободени роби, а просто бедни римляни. Сред скелетите археолозите са намерили и този на мъжа, поразен от сигнация.

Стомната най-сетне е дошла и нашият роб пие жадно, облегнат на плота. Погледът му се плъзга по стените на кръчмата, където вижда само рисунки и вулгарни надписи. После се спира на поредица портрети, които придават по-голяма стойност на една от стените.

Това е много добре изпълнена декорация, различна от тази на другите стени. Тук са изобразени седемте „мъдреци“ и под всеки от тях има мото, което обобщава „философските“ му идеи. Заинтригуван, робът напряга очите си, очаквайки нещо наистина мъдро, после започва да се смее високо. Толкова високо, че някои клиенти дори се обръщат. Четем и ние. Това са фрази, открити непокътнати от археолозите, които предават много добре атмосферата на мястото:

„Гениалният Хилон ни научи на изкуството да изпускаме газове, без да вдигаме шум“; „Талес препоръчва на запечените да се напъват силно“; „Който ака добре, измамва лекаря“.