Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (133)

Да получиш изключителна печалба

Какво е направил нашият заложил на Сагита човек? Отишъл е да получи своята печалба. Виждаме го да минава с голяма торба, за която знаем, че е пълна с ауреи. Друга, почти същата на вид, съдържа сестерции. За всеки случай е излязъл от странична врата на сградата, където е станало изплащането на печалбата. На практика той е „помел“ масата на залаганията. Сега дискретно продължава пътя си сред нищо неподозиращата тълпа. Погледът му е забит в земята, явно е в шок… Какво ли ще направи? Как ще изхарчи парите си? За други залагания? Или ще се задоволи с тази печалба? Никога няма да разберем. Но знаем как ще изхарчи поне една от спечелените монети.

Все така замислен, мъжът се кани да пресече едно кръстовище, но се спира, за да пусне да мине носилка, жълта с червена украса. Докато чака, една ръка го стиска за лакътя. Той се обръща рязко, за да защити парите си. Но не е необходимо. Това е просяк. Мъж с изпито лице, с брада. Очите му са светли и излъчват доброта. Нашият човек се взира в него. Не знае защо, но разбира, че трябва да му помогне. Може би изпитва усещането, че има дълг към съдбата, или вярва, че това е знак от боговете — да даде една пара за късмета, изпратен му от тях. Пъха ръка в торбичката, закачена на колана му, и изважда една сестерция. Значителна сума за просяк. Поставя му я в дланта и усмихнат затваря ръката му. После си тръгва и изчезва в тълпата.

Просякът отваря ръката си и гледа изненадан. Това е много красива сестерция, върху която е изобразена голямата победа на Траян в Месопотамия. Нашата сестерция отново е сменила собственика си. Просякът тръгва и отива да я похарчи, като купи колкото се може повече храна, за да може нещастното му семейство да преживее още един ден.

Циркус Максимус изчезва зад гърба на просяка, между къщите и уличките, сякаш е трансатлантически кораб, закотвен покрай кейовете на все по-отдалечаващо се пристанище.

Всъщност съдбата на Циркус Максимус ще бъде неизбежно свързана с тази на Вечния град. Последните състезания ще бъдат проведени след повече от четиристотин години по времето на краля на готите Тотила, повече от век след края на империята. После всичко ще се превърне в блато и ще започне плячкосването. А по-късно, по времето на Карл Велики, представете си, ще бъдат построени мелници, за да се използва водата, служила за намокряне на пистата и изстудяване на осите на колелата. Още по-късно ще бъдат напълно разграбени мраморите на Циркуса и дори обелиските му, които папите ще преместят на площадите Пиаца дел Пополо и Пиаца Сан Джовани в сърцето на Рим.

Днес Циркус Максимус отново привлича тълпите. Но по други причини — рокконцерти, митинги, събирания, огромни празници (като този за победата на националния отбор по футбол през 2006). Това са нови страници, които се наслагват мълчаливо върху други страници история в невероятен сборник, съдържащ лицата на императори, кочияши и анонимни зрители на Древен Рим.