Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (132)

Циркус Максимус се изпразва

Тълпата напуска трибуните. Следващото състезание ще е след малко, но трудно би могло да бъде по-вълнуващо от току-що завършилото. Това ще е надбягване, което ще се помни дълго! В уличките и кръчмите, както на пиршествата на богатите или на форума, името на Сагита ще кънти многократно.

Центурионът слиза по стълбите и се вмъква в коридорите, смесвайки се с тълпата. Побутва тези, които се бавят, накрая с изражение на облекчение застава пред стената и опира чело в нея. Нищо не разбираме. После двама души се отдръпват и разбираме какво става — това е писоар. Един от многото, разпръснати из Циркуса. Писоарът представлява вдлъбнатина в стената. Идва от горния етаж и продължава надолу. Това означава, че няколко писоара са разположени в колона и са свързани. Не се сипва вода, а едно поточе тече непрекъснато по цялата колона, за да отнесе урината и лошите миризми. Отстрани има нещо като умивалник или шадраванче. Не го виждаме добре заради тълпата в коридора, но мнозина пият от него, мият си ръцете или си мокрят лицето.

Това са тоалетните за простолюдието. Богатите, сенаторите и високопоставените лица имат собствени сектори и, естествено, собствени тоалетни, отделени от тези на обикновените хора в Циркуса. Те са от типа, който сме виждали на много археологически обекти — дълга каменна пейка с редица от отвори, върху които се сяда. Не съществува уединеност, каквато имаме в наши дни, но с дрехите, тъй или иначе, могат да се покрият интимните части. За останалото (гримаси, миризми, шумове)… е, какво да се прави, всичко е обществено достояние…

Освен тези навици, които са чужди на нашето общество (но са много разпространени на други места, преди всичко в Азия и Далечния изток), наличието на вода навсякъде в гигантска постройка като Циркус Максимус позволява да се разбере грандиозният замисъл на този шедьовър на древното инженерство.

Излизаме. Над главата ни прелитат няколко гълъба с по едно оцветено в синьо крило. Измислица на феновете на победилия отбор? Не, чрез тази необикновена система победата се известява по най-бързия начин. Идея, възникнала много преди това и вероятно принадлежала на жител (някой си Цецина) на Волатера (днешна Волтера), който искал да спести притеснението на своите съграждани. Вместо да чакат дълго отговора, те го получавали само след няколко часа. Очевидно тази система се използва още по времето на Траян. Не знаем накъде са се отправили гълъбите, но едно нещо е сигурно — страстта по залаганията при конните надбягвания е разпространена навсякъде в империята…