Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (131)

Колко печели един кочияш? И как изглежда?

Трябва да се каже, че и в римската епоха, както при състезанията с мотори и коли в съвременната, съществуват големи шампиони.

До нас са достигнали някои имена като това на кочияша Калпурниан с 1127 победи или на Гай Апулей Диокъл, който печелел едно от всеки три надбягвания, заемайки първото място цели 1462 пъти. Победите им донесли много пари. Единият спечелил над милион сестерции, другият дори 36 милиона, отговарящи вероятно на 72 милиона евро. За онази епоха луда сума, като се смята, че легионерите печелели еквивалента в сестерции на по-малко от 200 евро на месец…

Но кои точно били шампионите на Циркус Максимус и как изглеждали? Освен мозайките и фреските, знаем вида на някои от тях благодарение на няколко необикновени портрета, изложени в Римския национален музей в Палацо Масимо в Рим, на две крачки от централната гара Термини. Това са мраморните бюстове на седем прочути шампиони. Съответстват на нашите Нуволари, Вилньов, Сена или Шумахер.

Бюстовете са били в малка свещена сграда, посветена на Херкулес, открита при земекопните работи по време на строежа на гарата Трастевере в Рим през деветнайсети век. Самите кочияши са поръчали да им ги изваят от най-хубав мрамор и да ги поставят в този храм, може би за да благодарят на Херкулес за победите.

Храмът със сигурност се е превърнал в нещо като Зала на славата, място, където поколения наред да могат да се възхищават на лицата на шампионите, които са възпламенявали публиката на състезанията в Циркус Максимус.

Седмината шампиони са живели по различно време през сто и двайсетте години между Нерон и Марк Аврелий. Едни са млади, други по-зрели, явно от малцината останали здрави до края на кариерата си. Има някои с бради според модата по времето на Адриан. Не знаем имената им. Но можем да отгатнем произхода на някои от тях. Един по-специално има черти, които говорят, че вероятно идва от Египет или от Близкия изток. Бил е млад и е държал много на външния си вид. Учудва почти маниакално изпипаната му прическа — тя представлява безкраен низ от къдри, разположени в съвсем правилни редици. Всъщност с честотата на победите си тези кочияши са се превърнали в истински звезди — богати, възхвалявани, капризни и винаги в крак с последната мода.

Човек се изкушава да направи сравнение с шампионите от съвременния спорт. И наистина някои от древните живеели във великолепни вили и можели като патрициите да си позволят всякакъв лукс. Те били обект на завистта на по-бедното население, но и на презрението, което будела ограничеността им у по-образованото и богатото. И тук може би свършват приликите с идолите на съвременния футбол например.

Защото занаятът на кочияш не подобавал на римския гражданин. Това била дейност, смятана за подходяща за отхвърлените от обществото. Ставало въпрос за роби или за хора с много нисък ранг, които се издигали или с победите купували свободата си. Те били почти винаги зле образовани, недодялани, получили внезапно богатство и статус. Въпреки че били шампиони в спорта, запазвали ниския си произход и не били гледани с добро око.