Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (127)

Камшичен удар по очите на конете на противниците

Някакво бучене, идващо от тълпата, привлича вниманието ни. Две колесници от голямата група в центъра се допират и се блъскат. Единият от кочияшите дори бие с камшик конете на противника. Това е разрешено. Единственото правило е да не удрят колесничаря… Помислете само: ветеринарите на конюшните разполагат с цели четиринайсет различни помади само за лекуване на травми на очите на конете, получени от удари с камшик…

Конете са дресирани да не се разсейват, но кочияшът, който използва камшика, е забелязал нервността на най-външния кон на противника си и продължава да го удря свирепо. Накрая животното нарушава ритъма, забавя ход и малко преди завоя квадригата окончателно забуксува. Вече без контрол на най-сложното място от пробега, колесницата излиза от траекторията си. Конете падат или „сядат“, застигнати от следващата кола, която трябва рязко да се отклони и да забави своя бяг.

Кочияшът, виновник за инцидента, не устоява на изкушението и обръща глава, за да види хаоса, който е създал. Смее се и крещи, докато заплетеното кълбо от коне, колесници и хора изчезне зад завоя. Тези секунди на невнимание обаче се оказват фатални. Отпред изведнъж се появява остатъкът от първата, разрушена в началото на състезанието кола. Служителите не са успели да вдигнат навреме изкривените части. Сблъсъкът е неизбежен. Зрителите стават на крака и огласят момента на удара с продължителен рев. Конете успяват да прескочат парчетата от разрушената квадрига, но колесницата се блъска в тях с всичка сила. Кочияшът се хваща ужасѐн за перилото. Пред очите на хиляди зрители колата се заклещва и рязко спира. Сблъсъкът е впечатляващ. Колесницата се разчупва на две, сякаш е сухо парче дърво. Пукотът достига чак до стъпалата. Колесничарят излита, „откъснат“ от своите жребци, които не си дават сметка за трагедията. Чувствайки, че тежестта е намаляла, те ускоряват своя бяг. Повлечен върху пистата, човекът се мъчи отчаяно да хване с една ръка кинжала, но не може да го намери. Всеки изминат метър го наранява все повече и повече, а конете не се спират. Изминава така цялата права линия и на завоя многократно се завърта около себе си, загубвайки каската си, която се блъска във външната стена. Конете отново изминават втората отсечка и са спрени от служителите на конюшнята си чак когато се озовават пред „останките“ от инцидента, предизвикан от техния кочияш. Колкото до него, той не се движи повече. Изгубил е съзнание.

От една от страничните врати (оцветени с боите на четирите отбора) изтичват няколко мъже с носилка. Няма време за опити да бъде върнат в съзнание, другите квадриги пристигат. Вдигат го. Тялото му, покрито с прах и кръв, не помръдва. Докато го изнасят, ръката му се клатушка безжизнена. Ще оживее ли? Не знаем. Едно нещо е сигурно — кариерата му вероятно е приключила.

Това, което научихме дотук, е, че в случай на тежък инцидент (който, представете си, се нарича naufragium^[1], може би заради парчетата, подобни на останки от корабокрушение, които остават на пистата) никой не прекъсва състезанието. Обслужващите пистата влизат, за да окажат помощ на ранените и да вдигнат труповете на конете, но трябва да действат бързо, защото състезателите не намаляват скоростта.